Ден 3-28.07 събота - х.Тръстеная - х.Мургаш

Ден 3 - 28.07 събота - х. Тръстеная - х. Мургаш

                                 Много вода и вода ми дай

            Събуждам се на развиделяване към 5 ч. Гледката към долното езеро, което е на около

500 метра, от терасата на стаята, на североизток отново е примамваща. Очаква ни преход по главното било на Голема планина. Банята е свободна, но да не рискуваме с настинка още в началото. Закуска в столовата, супичката е от снощи останала, само се притопля.

Искаме да тръгнем в 6 ч., но минава и 30 докато стане това.

          Снощи поогледахме за пътеката, тръгва на югозапад и със завой се кача към горното езеро, обикаля. Както са го правили и други даваме направо през плантацията, на юг и нагоре към езерото. Плантацията е оградена, но порталите долу и горе са отворени, може и да е само сега през сезона така. Езерото е на запад в дясно от нас, пак направо по диагонал на тази

обширна поляна, към гората насреща и фермата в местността Чемерик.

      Пътя я заобикаля  и се качва нагоре плавно. Доста животинки се виждат питомни и диви.

От табелата при входа се разбира, че е изградена по програмата САПАРД. Тук трябва

да има и чешма, така го дават по описанията, не сме я търсили тръгнахме преди малко.

        Вече сме по склона на вр. Издремец, малко преди 7 ч. За 20 мин. още излизаме на тераса

в източното му подножие. Има хубави гледки открито е. Слиза се леко надолу, пак по

склона и в гората. Пътеката извежда на нова тераса този път от юг, те са и като  седло,

превал. Върха е зад гърба ни напред има доста върхове, но крайната цел се вижда едва.

Очите се плашат, чак там ли, краката поемат напред. В 8 ч. сме в местността Баин камък,

при разклона за манастира Седемте престола. Преди и след това гледахме, за да разберем

къде е, виждат се постройки долу, но не сме ходили и не разбрахме, точно къде е.

       Вървим по билото, от юг, от север, оприличавам, предполагам, че това е вр. Старо пладнище, следващия трябва да е Плато. Тук сме на открито по билото, от север гората е

по-близо и е по стръмно, на юг по разлято гората доста далеч виждат се повече села и

махали. На север трябва да е долината на р. Габровница, а от дясно юг да е село Лесков дол. Слизаме към седло и както пише голямо билно понижение, насреща трябва да е вр. Високата чукла, или кукла е правилното.

       Кой връх ще е Джуренец.? Качваме се на ляво на север, ще го подсечем по-нависоко, после слизане на изток. На тераса по склона от север е Горски дом Чукава, нещо поизоставен, почти пред разруха ми изглежда. Долу в ниското на седлото нашия път запад- изток, се пресича от друг север-юг. По този път в нея посока трябва да е с. Буковец,  училището на хижа. Часът вече е 10, записал съм си, че 20 мин. преди това и преди дома сме минали покрай чешма, там пихме и допълнихме запасите, преди да тръгнем на-горе.

       Тук кое как е по ред, не съм много сигурен може и да се бъркам нещо. Там имаше някакво завъртане, качваме се от север, завиваме от изток на югозапад, после още един такъв завой, следвайки релефа, спусъците, склоновете на върха. Кое е и къде е Хайдушкото кладенче, неизвестно поне на нас. Времето от сутринта е променливо, на ставане чисто, заоблачи се после, в гората тихо, на откритото вятър, понапича, успяваме да направим по някоя снимка.

На около час след Горския дом, пътя е от север на билото, излизаме след връх от изток

и се прехвърляме от юг. На това място струеше вода по пътя, предположих, че това ще е

Разделената вода, поогледах се за място откъдето да си долеем в шишетата - не открих.

       На североизток е голо открито и се отделя рид, има отделни групи от дървета имаше

стада овце, кози, крави. На завоя точно е малка поляна и път на запад към върха, имаше

паркиран бус и пейка, чуват се гласове хора не видяхме, а и чешма не се мярна.

От юг пак сълзеше вода, но по слабо, отказах се някъде нататък ще налеем допълним.

Завой на „S” и излизаме от гората пак на открито и побилото, по хоризонтал, дори леко надолу слизане. Слънцето вече напече, изчисти се, топло, ще стане май горещо. Тук трябва да преодолеем връх Увеса, но кой е той не можах да определя?

        На 11:40 при група от стари дървета и кръст, това трябва да е местото оброчището Свети дух, решаваме почивка за обяд. Подходящо място има, вероятно и други са пладнували, бивакували. След половин час тръгваме отново. Среща точно като ставаме възрастен мъж пасе крави, мъчи се да набере номер по GSM, младежта помага. Разговор, питаме колко е още до Лескова, някъде към час. Продължаваме по билото и малко южно от него на спускане, под височина предполагам да е Лескова могила. Спираме на сянка под друга група от дървета. Преди това на откритото самотен гроб, някъде при пилона за отклонението към Лескова. После пак по открито.

      Тук това ще да е местността Равнището. На 13:10 навлизаме в гора спасение от жегата.

Напред вървим на югоизток качваме връх, предполагаме Бигла. От изток ловджийско чакало, завой и стръмно слизане. Поляни Белева коя ли е? /Сега вече ми е ясно/.

Пътя за с. Огоя и на 30 м. да е Хайдушкото кладенче, не го и търсим. /Отново вече ни е ясно къде е месн. Данчулица и чешмата Мечулица. Маркировка също вече е добра./

       Навлиза се в гора с плавно качване на Прекръстието, седло-превал от юг с хубави гледки натам. Отново в гората след завоя, с качване и подсичане от юг на Златаришки

/чукла/камък. От дясно на пътя голяма скала, а в ляво и гората нагоре към върха по-малки. Постепенно слизане в гората по пътя. Тук сме като на автопилот. Стръмничко слизане по открито на седлото Осенов преслап, по зимна колова. /Тук от дясно източно, покрай дерето, отново има извор с вода, маркирано с лентичка./ Започва набиране на следващата височина, Рудешки камък, пак се подсича от юг.

      Все сме в гора. Началото на ограда часът е 14:30. Мрежа в дясно южно, покрай нея вървим към два часа. Разбрахме че е на ловно дивечовъдно стопонство Витиня. Някъде по средата пътя се отделя за малко от оградата, там се чудим накъде. Все пак с повечко внимание през обраслото става, за кратко е по обрасло /Сега няма проблем./ Отново има голяма скала в дясно и по-малки в ляво и нагоре.

     Слизаме по склона, завой дъга и отново на югоизток към следващо връхче. От него е плавно надолу и точно на изток покрай оградата. Пътя е хубав газен, завива на североизток, от седловината завива  на север,на оградата портал. На югоизток изкачване и слизане. Отначало плавно, постепенно по стръмно, но не чак много. Бариера и след това на пътя черен коларски. Става за камиони и джипове Ябланица - Врачеш 17 ч. е. Почивка и следобедна закуска. От Лескова до този път го дават да се вземе за 4 часа  това ще да е.

       Мургаш е все по-близо, чак къде остана Издремец, време е за набиране на сили. Докато стоим ми се мярка нещо, вземам го поизцапано но здраво и работи. Тръгваме леко нагоре, ще обходим, траверсираме връх от юг . Излизаме от изток по склона на открито и през високи папрати. Спускаме се от него, сипей, горе имаше хубава гледка, дали това не е било

 връх Прогледец /Бакаджик/. От седловината е тревисто към нов връх на изток. Обхождаме от юг леко плавно, на изток пак шубраци и папрати, внимателно с пилоните и марките. Слизането продължава още по-надолу. Връх ще качваме, а още слизаме, да ни е по-гадно май.

        Маркировката и тя нещо ни се губи,то няма къде да иде, гребена на билото е тесен.

В гората сме ниски и млади дървета и храсти, надясно слизаме не е натам. Наляво по

ръба е има и скали, камъни, по-внимателно, още слизаме. То това място е за името

Дълбокия трап, а не горе при пътя, но може и нещо да не съм разбрал правилно.

       Пътеката е точно на юг, леко западно от ръба. Най-сетне тръгваме нагоре, стръмно.

Предстои да качим Вр.Чилек, доста продължително почти директно, на 2-3 места

има тераси, прагове, спираме да си поемем дъх и продължаваме. Трудно и изтощително

ще е това качване, след всичките километри, за капак най-високото, разказа ни се играта. Тук трябва и да се внимава, че на места има остатъци от ограда, бодлива, ръждясала тел, заровена в земята и покрита с листа. Само нараняване му трябва на човек след цялото прашасване и пот, минаваме без проблеми. Пътеката е покрай тази паднала ограда, от ляво от дясно.

        Най сетне  излизаме на път просека запад-изток, аха това ще да е трасето на газопровода, накъде на изток не, на запад пак не е. Да насреща през пътя и нагоре, докога няма ли край. Още малко в гората на юг, излизаме на открито, по ръба гребена на склона точно под Мургаш от север, най-сетне. Това ще да е Белия камък. Нашата цел е хижата, търси се пътека в дясно на запад, личи добре.

Часът - минава 19, до мръкване, трябва да стигнем. На югозапад по склона и в гората на

хладина, водата е на привършване, от доста време само си наквасваме устни, останало

е по глътка. Сравнително равно, плавно качване,  най-сетне поточе, почивка.

       Отначало по-малко на глътки, след това отива по повече от литър на човек и някоя

бисквитка да не е на празен стомах, попълваме запасите, че нищо се не знае, де е хижата. Отиде половин час, но беше наложащо, продължаваме с пресни сили, сякаш

не сме вървели цял ден. Водата е голяма работа. Качваме по осезателно по склона, дъга на североизток, още едно поточе, следващото дере е сухо. По стръмно на-горе, излизаме на прясно прокаран път, маркировката личеше по дърветата в дясно долу, но я изгубихме или при ровенето са съборили тези с марка. Излизаме на открито. Превал, тераса по реброто спускащо се от върха на северозапад, на юг и нагоре, личи тревясъл път и пътечка по него. На дърво в ляво към върха, табелка със стрелка за село от север /не помня името/ през Белия камък. Ние сме в обратната посока на правилния път сме значи. Набираме още по-стабилно височина по склона на юг.

       След около 15 мин. сме на вече добре личащ си черен път от запад на върха. Появява се и маркировка, това е добре по спокойни сме, вече е 21 часа. Отново разклон, този на ляво е по скоро просека, трасе на нещо, верния да е на дясно. Проверка, така е, давай по него. Почти сме вече от югозапад на върха, пътя е на юг и надолу, разклон, има и по в дясно, пътеката е вляво към гората. Пред здрач е вече. Малко в гората най-сетне хижата пред нас. Хип-хип ура край на прехода за днес.

      Часът е 21:15. По предварителната уговорка ми казаха, че хижата е в ремонт,

но ще има работници и ще се разберем с тях. Викам 2-3 пъти, никой не се отзова.

       Раниците на масата и столовете пред хижата от юг, при входа и влизам. Обхождам

ляво, дясно, на горе по стълбите пак викам, отговор няма. Събота е може да почват.

Най-добре и удобно е в стаята долу от запад, явно тя се ползва, има печка и дърва.

Вдигам от ютонга, тухлите по прозорците, двата отпред да ги запуша до горе.

Вратата се залоства от вътре, готово е. Време е за вечеря, отвън на масата.

Мием се на чешмата, студена си е водата, но поне я има. Да падне праха и потта.

Гледката към София от тук и на лунна светлина е чудесна, опитваме снимка, не става

хубава. Включваме и челниците, но само когато е необходимо, луната стига.

След вечерята влизаме вътре, доправяме легла,завивки,малко неудобно, но все пак

под покрив. Дограмата е нова не духа, дори е горещо, навярно ще изстине през нощта.

Подготви ли сме се и за това.

Равносметка и този ден успешен и по план,но се уморихме. Утре пак ни чака дълъг преход, време е да се успокоим и да заспиваме.

От 6:40 сутринта до 21:15, към 14 часа и половина преход с почивките и към 50 км.