Ден 6 - 31.07. вторник - х.Ехо - Козя стена - Троянски проход - х. Дерменкая - х. Добрила

Ден 6 - 31.07. вторник -  х. Ехо - Козя стена - Троянски проход - х. Дерменкая - х. Добрила

Ще ни бъде, мина критичния момент

       Ставаме около 6 ч. Излизаме навън страхотно време и гледка, Като след дъжд, фотото е горе, айде след закуска. Страхотна чорбичка планинска. Багажа и навън. Да ама не. Няма и помен от хубавото време, страхотна гъста мъгла.

Хубаво, лошо ще се върви, явно така ще е мъгла, облаци, дъжд, абе върви ни, направо

ни хлъзга, пързаля. Народ много в хижата, но чак сега се събуждат. Последни дойдохме

тръгваме първи часът е 8 без 10. Посока на северозапад и слизане видимост 15-20 м.

Долу на седловината, това трябва да е Карчов преслап, гледки да имало, какви гледки,

пред носа си не можеш да видиш. Де го разклона за Рибарица, не запомням, гледаме

само това което ни трябва да намерим и нататък. Местност Трите дола, че то си е дол

след дол. А де го де разклона за Розино и Хр. Даново, видехме нещо бре. По Дамлъдере,

тъй де Мъглива долина, ми то навсякъде е мъгла, ама вървим не се лутаме.

Тука излизат и скали, кое е пък сега, Капуджика /Ушите/, трябва да са зад нас и то от

доста време. Нищо напред с песен на уста. Нали това е Кендабалкан, така е на прав път.

9:20 на разклона за х. Васильов. Слизаме я нещо се видя все пак, тъй тъй духни си да я

разкараш тая пущина. На два пъти на север сред гората се мяркат постройки, може и

хижата да е била. Скалите едни такива бели, както ги дават да са варовикови.

Мъглата става по рядка на места, на талази, най сетне да видим нещо без да се зверим.

Поляна скали май ще е Маркова ливада, завиваме,  разклон, две пътеки, по-горе опасна. Избираме долната безопасна. Това трябва да са Трионите. Заобикаляме от юг връх,

излизаме от изток. Прехвърляме се през скали в гора дали това не е Коликон, мястото

е подходящо за това име. Вече се вижда поне нещо, така да е ще викаме браво и пляскаме. Слизаме доста надолу по скалите сякаш на юг или изток, в гора излизаме

от нея качваме се. Двете пътеки се събират, а така и хижа Козя стена видяхме.

        Завой по дола през скалите и сме на нея, била в местността Хайдук чешма.

Има такава над хижата, но не течеше вода от там. От Ехо до тук без да срещнем или

настигнем човек. Заприказваме се с нощували на палатка до хижата момичета и момчета. Правели преходче но не чак като нашето, щели да слизат на север за продукти и пак да се връщат, ние нямаме това време.

        Почивка и закуска пред хижата по време на разговора, от 10:30 до 11 ч., а те си събират багажа. На Ехо разбрахме че е нощувала група французи,  дойдоха когато тръгвахме.

Времето се бе пооправило, дори изпече.

         Сега задуха, прикапа, заваля, на ход слагаме дъждобраните, леко изкачване, заобикалянена тревист склон. Излизаме на тясното седло, при паметника на хижарят Петко Дачев. Дъжда спря сваляме опаковката. Напред на изток са белите зъбери на вр. Кучето, през зимата качването по него е задължително. Ние и сега минаваме от там, щом се вижда скалите са магнит, отклонението за х. Хайдушка песен е крайно в ляво. След върха заобикаляме още един от север, вероятно Боба с две-три кривулици, пак по бели камъни и излизаме на превала на Червената локва. Тука вече времето е с нас. Облаци, мъгли избягаха настрани, снимка в началото на Козя стена. Ще качваме.

           Има подсичаща пътека, не по билото и камъните. 12 ч. тръгваме, на и 30 вече сме от другата страна. Оприличаваме го на Кончето в Пирин, струва си да се мине горе. Мислите ни са как ще се мине това на 100Х24, тогава май ще е по-добре, да се кара подсичащата. Планове.

         От седлото тук насреща в север има друг каменлив и гол връх, взехме си дозата камъни.

Този го подсичаме, няколко улеи, през зимата трябва да е по билото. Пътеката прави

лека дъга слизане, качване. Малко преди да излезем на седлото, среща с група по-възрастни туристки,  разменяме по някоя приказка. На превала от дясно паметника на

летците разбили се тук. Доста голяма и обширна поляна, камъни и скали зад нас.

Напред е вече заоблено, значи наближаваме прохода, това ще е Бальова планина с

три върха като този е най-големия. От къде и накъде,  ясно,  лятната заобикаля от север.

Зимната е горе в дясно по билото. Вървим доста, но пък е приятно почти равно с гледки

на север докъдето поглед стига. От изток на превала, седлото Падалата, към следващия

по-нисък връх от тази Горялата планина. Малко след билната му точка спираме за обяд.

Гледка срещу Беклемето, от 13:30 до и 50. На следващото седло Хармана, тук пътеката

става път черен коларски и пак е от север. Май на това седло леко на юг имаше чешма.

 Още 2 малки височини и на 14:20 сме на превала на Троянския проход. По асфалта от

север много машина много нещо, пушилка. Който работи да си работи, ние на море.

          По асфалта северно от Арката /мяза си на Чорапогащник и това си е/. Долу уширяват,

укрепват пътя към Беклемето. На седлото от изток на върха Горал тепе, асфалта завива

на запад и се качва към паметника. Ние сме по черния път на изток-юг, зимната  е покрай него. Има и още една маркировка с черна лента за х.Чучул. На разклона внимаваме и добре че е чисто, напича осезателно почти е горещо. Още от седлото пред Бальова планина, паметника на летците, обувките могат да се заменят с маратонки или сандали да починат краката, ако времето е хубаво.

Пътя е лек, приятен без стръмни резки качвания и слизане може да се иде до Добрила.

Преминаваме от юг на двуглавия Жални връх, зимната в ляво по билото. Тук някъде

от север да са Трите извора началото на Жална река, не разбрахме къде са? Трябва да

следва качване по Костов полугар, но кое е точно това място? Ще има и следващ път.

На тревистата седловина Дери магаре, май тук беше разклона в ляво за х. Чучул.

Подсича се от юг връх Лепенят, в нея посока е Кобилен дол. На изток към още едно

двуглаво връхче Картала, пак сме от север. Чак тук спираме да сменим обувки.

На запад нещо облаците се сбират и стават черни, ще я има пак някаква и напред се

мъти нещо. За малко да изпуснем заслона Орлово гнездо, мяркаме го с периферията

на зрението. Кратка почивка, разговор запознанство с хижяря снимка и на път.

        Бързаме дано изпреварим задаващия се дъжд, на това прилича ама и буря ще има май.

При идването към заслона пътя е малко под билото от север, а в нея посока успоредно

с него върви доста голямо и дълбоко дере, дол, дали това не е долината на Суха река.

Целия дол е пълен с крави. При разклона за Чучул в ляво имаше постройки, навярно

краварник. Някъде може и да се бъркам кое след кое е, не се научава с едно минаване.

По пътя на изток по билото с две извивки подминаваме връхче и на второто Табиите

ни настига дъжда. Отначало ръми леко да му свикнем, засилва се с набирането на

височината, при спускането към седлото, пасището и заслона в местността Бачиите

се лее из ведро. Обмисляме да спрем на заслона, да изчакаме да намалее, то взе че чу.

Намаля, няма спиране напред, тук трябва да има чешма, но не сме я търсили.

По склона насреща на югоизток по и към коларски път, пътеката го пресича на тераса,

площадка и излиза на седло, превал към следващия връх Келкая. Вървим на югоизток,

слизаме. Камъните са плоски дълги жълти, ами Воденични, значи наближаваме хижата.

Това казвам на щерката и насреща покрива с трикольора пред Дерменкая от запад.

Часът 17:10, щяхме да гледаме за камерата да махаме за поздрав в къщи забравихме.

Дъждът бе спрял 20 минути преди това. Кратка почивка за въздух, да се обадя на

стопаните че са минали такива хора. Намирам ги на втория етаж, оправят стаите.

Разговаряме,  разбирам, че 2 часа по-рано са минали 2 момичета и момче, които също

правят прехода. Навярно ще се видим на Добрила, както се и получи в последствие.

Вероятно вече да са близо до хижата и ги вали дъжда. Доста бе притъмняло нататък.

Святка се, гърми и се вижда отчетливо, струите, талазите дъжд и като пелена, мъгла.

Засега тук е слънчево, за тези 20 минути това което бе мокро по нас изсъхна по пътя.

Така е лятно време, дали да изчакаме или продължим, колко време е до Добрила?

Това ни интерисува, дали ще можем да стигнем по светло, между 2 и 3 ч. било,

зависи как се движим. Смятаме че се движим, добре поне до тук почти винаги сме

малко над даваното минимално време, много под максималното, стегнато вървим.

Няма какво повече да се бавим, тръгваме след печат от хижата в тефтерчето на хроникьора. Още като идвахме към хижата, оглеждах накъде ще е пътеката. Предположих че ще трябва да преминем на рида от юг,  което се оказа така.

Снимки за спомен, покрай пейките на югозапад, като връщане описва се дъга

отворена на изток. През поляната в гората, мочурливо място, слиза се надолу,

пресича се дерето, завива се на изток, югоизток по склона на поляните Мечо поле.

Над разрушени, порутени кошари, краварници,  набира се плавно височина и се

навлиза в гората. Нататък е по добре личащ си черен горски коларски път.

Набирането на височина става все по осезателно, няма как в края на деня трябва

да сме под Амбарица. Спираме за кратко на места да поемем дъх по склона.

Дерето долу в ляво трябва да е Хайдушкото. В гората ни се струва че приръмява.

Като излязохме на открито на полянката превала, седло разбираме че вали, набива.

Дъждобраните са под ръка, няма бавене, военно обучение, сложи, свали.

         Пресичаме седлото по диагонал, явно няма да качваме върха двуглавия и обгледен

Гюрдук тепе, заобикаляме с леко вдигане от юг по склона. Трудно се върви пътеката

е като вада, водата се стича по нея. Стъпваме в страни по високото над крачваме, ама

по тревата, хвойната и храстите пак вода. Постепенно чувстваш навлажняване,

мокро и прогизва, хлъзгаво трудно по туфите. По склона от изток става студено,

навлизаме в ниска иглолистна гора. Дъждът преминава в скреж, почти като сняг.

       За секунди всичко побеля. Още на долу към седлото, пътеката пак излиза на пътя.

Постепенно лапавицата намаля, нататък и спря, повече не ни валя. Кално с локви

на места, но и бързо подсъхва. Пак качваме в рядка, рехава но по стара иглолистна

гора.Чуват се звънци, хлопки, виждаме крави пасът тревата между дърветата.

       Обажда се и стражата, три, четири кучета ни посрещат, съпровождат и изпращат

с голямо настървение и харкане,  джафкане покрай стадото. Задържам ги на разстояние.

В това отношение имам опит, израснал съм покрай животни. С пръчка в ръка става.

Все пак по надалеч и едно на ум, животно е не се знае как ще реагира в даден момент.

Важно е да не показваш страх, да си спокоен, даваш команди, марш, на место, такива.

Отдалечаваме се оставят, ни връщат се, още 2-3 пъти, но все по далеч, докато отминем.

Преодоляваме височина като гърбица, май вече сме в Сопотския чамлък.

Още като заваля отдеве, нещо ме обзе музата, взех да редя преживяванията до тук в

рима. Дали не е от въздуха на  дядо Вазов, имаше го и в следващите 2 дни, на ум

си ги редя едни докато вървим, варианти и така и онака, поема Ком-Еминейци.

На разклон,  дясно направо за х. Незабравка, нататък ще е и лифта от Сопот.

За нас в ляво със завой на север, няколко гърбици и локви по седлото. Отново крави,

коне в гората от изток. Тук също трябва някъде да има извор, вода, не ни трябва.

Явно върха Добрила заобикаляме от запад, с леко вдигане по склона.Коя ли от

поляните при разклона е била Гроба? Не се  замисляме много за това. Бързаме напред.

Част е 20:15 хижата, бариерата, портала, поляните заградени като ранчо, против крави.

Край на прехода за деня, три пъти ура.Хубав успешен ден, времето ни предостави от

всичко, пълна програма. Мъгла, облаци, вятър, слънце, дъжд из ведро, светкавици,

гръм, целия репертоар за капак и градушка, суграшица, снежец. Влизаме в хижата.

Доста хора има, имаме резервация, но и явно от Дерменка са се обадили, очакват ни.

Показват ни стаята, обща спалня, нарове, има и други, нямаме претенции, оставяме

раниците. Поръчката за вечеря е направена междувременно. Мием ръцете и на масата.

Заслужава си да се полее успешния ден и подобаваща вечеря, да възстановим сили.

Запознаваме се постепенно с всички и те са на изток. Прогнозата за утре дъжд и

гръмотевични бури, май ще има принудителна почивка. Вариант е подсичащата пътека. Не ни устройва, по билото сме, още 10 човека са за там, други 7-8 са за ниското, но без престой. Само споменатите трима са до морето, разбираме се нататък ще сме заедно.