Ден 10 - 04.08. събота - х. Бузлуджа - г. дом Българка - гара Кръстец - х. Предела

Ден 10 - 04.08. събота - х. Бузлуджа - г. дом Българка - гара Кръстец - х. Предел

         Ятака ни чака

      Ставаме в 6:30.  Закуска от това което си носим, чаят и кафето бонус от домакините. Вземаме си довиждане с Мария и Христина, като ни упътва за пряка пътека. Довиждане и с познатите, малко след 7:30 тръгваме. На изток към голямата хижа. Този път ми е познат, да не се лутаме по склона над нея към седлото от север.

         Видя ни се и стръмно, решихме да го дадем по плавно и постепенно в началото. Докато се наканим то минало 8ч. Покрай и под хижата на изток , завой по асфалта на север. На и 15 сме до бариерата от изток, към „Чинията” нагоре на върха.

     Тръгваме по паветата надолу и север, до седлото на северна Бузлуджанска поляна.

Има ски-влек зимата явно е писта, пътя завива на северозапад за кв. Ябълка. Ние сме на изток от границата на гората през седлото, пътя и в гората, пътеката личи. Плавно се качваме през гората по билото на разлято връхче, след което слизането е още по-плавно до открито седло излизаме на асфалта и началото на ветро парка.

     Имаше чешма с хубава вода, е пак я има, но е затапена. Предполагам водата отива за

базата на парка построена на юг по западния склон на връх Атово падало. 8:40 е вече.

Продължаваме по пътя и покрай първите перки, свистящи заплашително за 3-4 мин.

сме пред нова хубава чешма Сапатовец, северно под върха. Това е началото извора на

р. Янтра, поне надписа казва това. Пием вода и пълним запасите, за из път. След още толкова време излизаме на ново седло от изток и на открито, асфалта е на юг.

      Пътят ни продължава по откритото на североизток по черен път между перките.

Насреща на изток долу в ниското има 2 ведомствени хижи. Първата по близката е каменна и по изоставена малка, а другата голяма нова съвременна и поддържана. От колеги знам че може да се нощува в нея но трябва да е със заявка предварително. Преди като минавах, а и сега не спираме там. Зад нас към върха и на юг би трябвало да има ски-влек, но сега отново не забелязваме да има такъв. Билото тук е с посока север-юг. Вървим по източния склон на малко заоблено и тревисто връхче Сечимека или е мечка, как е правилно да е името не знам, но няма скала че да е да сече мечка.

        Може да се върви по пътя или по пилоните, но си личи и пътечка която сече завоите на

пътя, а и избягва излишното качване. Тръгнах по нея напред но малините мамят, оставам отново на опашката. Отдалече насочвам накъде криволичи и плавно набира височина. Една шепа, че май станаха много наситих се и настигам групата на нова седловина Русалски гробища, покрай и под поредния генератор. Правим асоциация с великаните на Дон Кихот. Тук някъде отново го дават да има чешма, но къде ли е тя? Трябва да е с корита и да личи, а дали не е развалена при тези строежи, дано не е така.

        От седлото почти веднага завиваме по пътеката в ляво по склона и плавно нагоре.

Не качваме първенеца на Тревненска планина връх Караджова кула, а подсичаме от

запад. Покрай скали камъни и сипеи един улей, покрай границата на гората, втори улей,

доста е обрасло трябва да се внимава, че е стръмно като нищо можеш да се пребиеш.

Пак има отклоняващи вниманието малини, дори и да е минавано и брано пак има.

Излизаме на седлото между него и Бедеците на север, доста високо и хубава гледка.

На изток към връх Българка и на югоизток, на запад до Ботев всичко от където идваме.

Продължаваме по пътя и пътеката на север, за да излезем на седлото между Голям Бедек от запад и Малък на изток. Прехвърляме се от север на последния със завой на

изток под билото му. Има отклонение и на север към връх Кара Богдан, нататък е бил

старият Верейски друм и отново да има чешма, така го дават, отново не е проверено.

Поне перките, генераторите свършиха и разровените и грозни ями, пътища и излети фундаменти бетон. С лек наклон на слизане постепенно наближаваме границата на гората. Започва доста стръмно и осезателно слизане по склона на изток. Отначало е през по-рехава широколистна гора, през и покрай скалисти връхчета по гребена. Редуват се като тераси, прагове, площадки на стъпала, докато се слезе на седловината на Черната вада. Преди  нея в местността Трите буки под дърво да има извор, но не сме го видели, а и от изток на запад съм го минавал. Филип Тотю е разбил арнаутска потеря някъде тук. Местото е в действителност такова с черна пръст и мочурливо. От дясно напред и на югоизток, насреща по склона дърветата са повалени и начупени, като да е минало смерч, буря по скоро отколкото да е причинено от тежестта на снега. Повечето от повалените дървета са иглолистни, гледката на осакатената гора е жестока.

Продължаваме по склона леко на север с изкачване, като се подсича връх през иглолистна гора и се слиза пак в нея посока на ново седло Равните егреци, насреща на изток е връх Българка. Не се качва, а се продължава по северния му склон почти по хоризонтал, като се следва черен, трупчийски, камионен път, но е за малко. Разклон. Пътеката завива надолу на североизток с по-стръмно спускане през стара широколистна гора. Достигаме до пейките и чешмата Бабин Райкин чучур на 10:25ч.

Почивка с лека закуска от около 20 мин., темпото до тук е добро, нямало е големи качвания. Продължаваме надолу по склона, гребена до тераса, камионно обръщало.

Нов разклон, втори и трети, пътеката сече и върви по черни пътища. Сега ми е лесно. Като минавах за първи път, доста се оглеждах докато схвана накъде е вярното, марките, а и вързаните от колоездачи, мотористи бели панделки помагат на някои места.

      Слизаме на по добре очертан черен път по който продължаваме на изток. Върви се почти по хоризонтал, като се следва релефа на местността по склона в стара гора. От двете страни на пътя има групи от скали или единични такива с различни форми. Правим снимки, като неусетно сме излезли на разклона за с. Енина в дясно на юг.

     Пред нас е Горски дом Българка, влизаме в ограденото място през северния вход.

Поляната, чешмата в дървото, хижата е отворена има и други туристи часът 11:50.

Време за обяд и почивка, няма готвено или супа, но морени и безалкохолно не липсват.

Разговор кой от къде е, накъде върви и докъде за днес, информация за пътя нататък.

     На Добрила, а преди това и Дерменка ни бяха казали за проблеми при Синята скала.

Която се оказа напълно погрешна, имало срутване не се минавало, дрън, дрън. В 12:15 продължаваме по пътя на изток, спътниците нещо се бавят назад. Още при хижата на север е разклона за ведомствените Армеец, Планинец, Ивайло. Нататък в гората пак има разклон за тях. Пътя и леко южно от билото и по него. Следваме релефа по хоризонтал, 5-6 дола и сме при Вековния бук, тук ни настигат. Отбили се да видят Виканата скала, леко се бях притеснил да не са се объркали.

По пътя среща с автотуристи, пътя става за лека кола, при внимателно шофиране. Отначало са учудени че идваме от толкова далеко и докъде ще стигнем. После възторжено ни приветстват и поздравяват за куража, това  нашето било туризъм, истински, не като тях. Срещаме и други пеш като нас, нормално събота е почивен ден.

    Снимка при буката и на седлото на Мъглижка поляна, часа 12:40. Насреща е връх Големият Вис, има антена - ретранслатор. Пътя се прехвърля пак от север по склона. След още 5 мин. на седлото на Синята скала. Нататък на места има прехвърляне от път на пътека и обратно, младежта е напред и при отклоненията питат вярна ли е посоката. Водят ту единия, ту другия, справят се добре и четиримата имам им пълно доверие.

       На седловината Малините /Сухата чешма/, 5-6 пътя влизат и излизат, ще намерят ли

верния, имат усет насочиха се веднага и вярно, задачата е решена от раз, блестящо.

Страхотни са децата доставят ми радост! Продължаваме надолу по склона на дола от север и тук личат останките от Старинния Верейски друм, както и по горе на места.

        Покрай реката и няколко вира и локви на 13:25 при входа на най-старата мина „Лев”. Началото на изоставеното миньорско селище, разклон на юг за х.Извора. Впечатлени и недоволни са от разрухата която цари, било е голямо хубаво селище. Има все още запазени постройки, които при добро желание могат да имат живот. На изток през цялото селище по асфалта до бариерата, завой на север и пак по него слизане до гара Кръстец. Имаме уговорка да се видим и попълним запасите с жената. От сутринта държим връзка, знаем че ни чака от доста време там. Като ни видя се изненада от вида ми. Всички сме били отслабнали, личи, но при мен е плашещо. Запознаваме я със спътниците си, пита ги добре ли са нещо лекарства да даде. За тези 10 дена сме си сменили доста физиономията и това явно си личи, като на болен.

     Нямаме много време за мотаене, но все пак се бавим около час. Отново хапване.

Вземаме, но и връщаме това което сме взели при тръгването и не е влязло в употреба.

Отчитаме кое ще е нужно и кое не опита е натрупан вече, така е и при група „компир”.

Пресни продукти и провизии за 2 дни да стигнат до Котел, от там ще заредим пак. Снимки за спомен пред гарата, обменяме информация, нещо ново и финансиране. Вземаме си довиждане с уговорката да се видим на Дъскотна и вземем палатката.

Точно в 14:30 потегляме през линиите на изток, махаме за сбогом и завиваме. През гората на североизток по Иванчовата пътека, качване за 20 мин. до асфалта горе. На превала там в дясно има постройка обновена и оградена, пътен кантон или вила.

На север е по средновековната Иванкова пътека, местн. Мръзешка локва, кв.Мръзеци,

вр. Лескаи с. Станчев хан. Сега веломаршрута е на там, а ние по марките.

        Пътеката е точно насреща на изток пилона се вижда, трябва да се слезе към чешмата.

Знаех че ще е обрасло, но сега е направо непроходимо, подготвен съм вадя лозарската. Не се получава, бавим се и след началото е зле. Решавам да обходя по пътя в дясно. Излизам от изток, към чешмата пак е обрасло не личи пътека, разчитах на нея за вода до Грамадлива, трябваше да заредим.

   Връщам се при групата. Пробваме малко по напред по пътя и надолу през гората където не е така обрасло плътно, получава се. Най-сетне при водата, тече като от ракиен казан, но тече пълним бутилките за 30 мин. През това време оглеждам и поразчиствам на изток да излезем без да се връщаме. Става излиза се виждат се 2-3 пилона, пътя обрасъл но личи ще се върви, връщам се. Пия отново, раниците и на път, разбрах и за напред как може да се слезе до водата. Минал е час откакто тръгнахме от гарата, а отнема не повече от половин нормално.

      Връх Баба е вече зад нас, пътя е изразено на североизток, целта са антените в далечината пред връх Грамадлива. Заобикаля се възвишение от изток, югоизток, Конярското. Слиза се на превал, разклон пред дере и гора, Зелеников рът, верния път е в ляво и на запад.

      Като се обърнеш на там в клоните на дърво горе трябва да има ловджийско чакало,

на такова прилича, като заслон. Маркировка има и лятна и зимна само е поизбеляла.

Тревата е доста висока, сутрин ще трябват гети. Пътеката описва дъга и отново слизайки през рехава гора по гребена тръгва на североизток насреща е млада иглолистна гора. Приближавайки я виждаме марките напред но пътека няма. От долу леко в ляво от нас от нищото излиза човек целия с изподрани дрехи лице и ръце. От устата му се носят всякакви цветисти изрази. Най ни впечатли това обаче „Какой международний путь, путь нет, джунгла”. Готов да се нахвърли върху нас. Сякаш ние сме му виновните. Успокояваме го до гарата е близо да кара по пътя. Спокойно не е като това тук, има обрасло но се върви лошото го е минал.

    На нас обаче ни предстои да преодолеем „джунглата”,  пак ножици и ръкавици. Четата слага долнища и горнища, борба с шипки, глог, тръни, папрати и борови клони. Зад мен с тоягите и откачайки се от бодлите полека лека успяваме, следвайки марките да слезем към река Габрищица. Надолу е по поносимо и се върви, но първите 200-300 до 500м. направо ни взеха здравето. Раницата на Руми се раздра, нова на „много яки”.

    По всички ни с някоя драскотина, но сме цвете с чужденеца от преди малко, горкия.

Толкова хора трябва да са минали по пътеката до сега, но явно е, че от тук никой. Пресичаме реката по брод, за малко покрай нея от север. След това се качваме със стръмни серпентини по склона нагоре, където чак се и поизпотяваме малко в гората. Позабавихме се, но успяхме да се справим, това е било най-трудното до тук по пътя. Групата отчита, че едва ли биха се справили сами, много е било вероятно да се върнат. Провираме се от тук от там, след малко сме горе по билото и пътя. Минахме от тук за по направо и да спестим време, но май нищо такова не спечелихме. Поне разчистихме.

      След паметната плоча на изток вече нямаме проблеми, вървим и пеем, спори крачката.

Седловина, открито заоблено връхче, пресичаме черен път,с посока север-юг. Нагоре към Белно връх, после Влъхчиви чукар, Мурджов лом, Върбанов чукар, Клъшка чука, седловина Понора, така изброено изглежда лесно, ама все си е път и време, връхчето Дребежите, с антените. Прехвърляме се от север на върха и слизаме към х. Грамадлива, покрай постройката, градината на ски влека, вилата на ПСС, почивка.

До Химик е близо, на една крачка, за още 20-30 мин. се излиза на прохода, край за деня.

От Кръстец до Предела съм го вземал за 3:30ч., а сега е с 2 в повече, Към 20:20 сме там.

Заявка за нощувка имаме, хижаря в заведението,познато ни е с щерката. Настаняваме се и докато вземаме аператив и вечеряме, се редуваме през банята.

 36км. преход за деня взет за 11 часа, лесното излезе доста трудно и то в края на деня.