Ден 8 - 02.08.четвъртък /Илинден по стар стил/ х. Добрила, билото, х.Тъжа

Ден 8 - 02.08.четвъртък /Илинден по стар стил/ - х. Добрила, билото, х.Тъжа     

   Черешката на тортата

        Всички са на крак в уреченото време. 5:25 вече закусваме в столовата, от нашите си

продукти. Домакините не пожелаха да станат рано за закуска. Ползваме автомата за

напитки. От вчера иначе сме си попълнили запасите с необходимата храна, по преценка

на всеки каквото е сметнал за нужно, поръчахме доставиха ни го, нямаме оплаквания.

Тръгваме малко преди 6 ч. през поляната и портата на север. По просеката леко на

североизток се качваме по склона. Така е приятно голяма група и весело.

         Времето относително добро, студеничко, облачно, по думите на Таня, не предвещават

опасни валежи и гръмотевични бури. Това ни е притеснението, да е хубаво. Младежта веднага дръпва напред по склона, отпочинали бягат, ние семейните по средата, влюбените така да се каже, брата и приятелката на опашката.

         С две, три почивки излизаме на откритото, площадка тераса след просеката. Нагоре откритото зимно време било ски писта, даваме по зимната маркировка. Посоката е север, на места дори леко в запад. Задава се плътна пелена от мъгла.

Задухва студен вятър, наклона височината се увеличават. Вървим така че да се

виждаме един друг, между пилоните, да не се отклоним. Виждаш един пред и зад теб,

чуваме се, спираме за кратките почивки за въздух, без да се скупчваме и пак напред.

Разтеглени сме между два пилона, пътеката личи, но от единия следващия не се вижда.

Таня, Бела са първи, уведомявят за пилон, по пътеката при всеки, така напредваме.

Още по гъста с височината и по студен вятър, въпреки загрявката, на третата или следваща тераса спираме, на завет да сложим още по някоя дреха, щерката отказва.

Въпреки трудността, за един час сме на върха Амбарица.  В 7 при каменната паметна плоча и заслона. Вятъра все пак раздуха малко мъглата, така че имаме и снимка от там.

     Тук се разделяме,със семейството, брата и приятелката. Те не бързат толкова целта им е заслона Ботев, до тук добре, но нататък да не ни бавят ние бързаме. Поемаме вече 5.

        Най сетне щерката се съгласи да сложи ветровка, разбра че всички са си сложили по нещо топло, бе доста студено, вероятно под 10 положителни градуса. От тук нататък при по студено време или ръмеж, вятър вече я слагаше, доста примръзна.

Мъглата е по рядка но вятъра, още по-силен, почти те връща прилягваш от напора.

Стегнахме качулки, шапки, но успя да грабне шапката на Бела и я отнесе някъде си.

Бързаме до колкото можем, но е насрещен и ни стопира на места, дано разкара мъглата.

Някави скалички от ляво и дясно, туфи трева и клек, пътеката това успяваме да следим.

       Табела за отклонение на ляво и колове, напред и на там, аха зимната пътека за х. Амбарица. Долу при Добрила бе лятната на северозапад през гората. Следва малко качване, по и през скали и подсичане от север на връх, Малка Амбарица. Слизаме леко надолу по чакълеста пътека до ново седло и разклон, Платнешки ярове.

       На ляво и на запад сякаш, е летният път от тук за х. Амбарица, а в дясно юг за х. Хубавец. На там се вижда пилон, но в ляво не, може и да има не знам. От 5 до 10 метра видимост, някъде повече после почти нищо не виждаш. Плътно сме един зад друг от стъпка в стъпка, спреш ли без да се обадиш, блъскаш предния, внимаваме. Няма лутане.

        Продължаваме, към 8 ч. сме на високо и до пилон, за момент мъглата се разкъсва, гледка.

Докато усетим и се зарадваме, откраднат миг отново се стеле, май е Малкия Купен. Пак се прояснява за миг, пелена, още няколко пъти, а дано се оправи вече. Ще е голям късмет, да видим поне нещо от това място, че то чакахме вчера уж за хубаво. След 15 мин. сме пак на седло, долу в дясно Локвата, Купена е пред нас.

Спираме кратка почивка, вода, нещо подсилващо, как ли са се справили момчетата вчера, то няма ни храст нито кой знай каква трева, а с водата, за миене е ясно. Ами стига толкова да тръгваме, върха обвит в мъглата, крие тайните си. Така навярно от една страна е по добре, не виждаш, не знаеш какво те чака.

     Изведнъж като с вълшебна пръчка мъглата изчезна, а, у, уха, и е-е, ура, великана е

насреща ни. Напред и нагоре откога чакаме този момент, апаратите снимки, давай. Прехвърляме се оттук, оттам на въжето, по скалите, с едно две спирания за около 15мин. и сме горе, пирамидата, металната кутия. Тук е чисто мъглата е под нас.

На изток и на запад стои, но се разкъсва на места, страхотна гледка, дано се оправи.

Все пак и това да е, ние достатъчно, ще го прежалим ако нямаме повече гледки.

Руми,пише в книгата, разписвам се само, пред нас за последно е писал Борис Борисов.

Таня пише, Бела, Косьо разписват. Снимки по отделно и заедно обща. Не се бавим много, път ни чака, а и е студено, духа, да не изстинем. Слизаме, пак въже, стръмно си е. Камъни и нагоре и сега, дори ми се вижда да е по трудно, въжето свършва, да ама не.

Има още едно и пак спускане, момичетата напред, Косьо пред мен, аз на опашката.

Така е в повечето време в следващите дни, ама помагат и питат изчакват ме.

Скали много Румка им се кефи, това и е мерака, да се кача по камъните, снимки.

Духа студено е от север, но почти се изчисти, явно ще имаме хубаво време нататък.

        От юг си е направо топло. Бях чел, че освен големите има и по десетина по малки

отделни скали, Купенчета, Кръстци, Костенурчета, Гребени. Явно е така много камък

много нещо.По туфите камък и клек, обикаляш от ляво, от дясно, през и по скалите.

Малък Кръстец, на изток от него, процеп в скалата, като врата, порта. Заобикаляш от

север скалите. По-малките Кръстци, скали, по билото, през тях и леко от долу в страни.

На тревиста площадка, седло от запад пред Голям, преди да тръгнем, кратка почивка.

На места откъсвам по някоя боровинка, не са много в изобилие, но все пак в сравнение

с местата преди, тук са най-много, допинг, след шепа и минута си със свежи сили.

В началото, място изронено, след това висока скала, труден за преодоляване процеп.

Пробваме директно, насреща, после леко вдясно, става, един след друг, преодоляно.

След почивка, тръгвам пръв, младежта ме настига и задминава, като спрем пак последен, първи но отзад броено. Трудно е с торбичката в ръка, но си я прехвърляме.

       На Голям Кръстец, при върха се прехвърляме от юг, слизаме на изток, завой на дясно.

Надолу пак по въже и процеп в скалите, за малко раницата натежава, залитам, но се

задържам, обувките изхвърчат от торбата, но се задържат, между краката ми, късмет.

Вземам ги и продължавам вече с две заети ръце, добре че е накрая на скалист участък.

Стръмното свърши, може да се върви без да си помагаш с ръце.

       В 9:30 тръгнахме да слизаме, сега сме долу на седлото, превал, кръстопът, Видимската

пътека. Оправям багажа тука и поемаме, отново нагоре към Костенурката, по и през по

малките такива скалички, по тясна козя пътечка и на 9:50 сме на върха. От север сме,

студено, но вече поне е чисто, наслаждаваме се на гледка във всички посоки.

      Слънцето и то се показва за малко. 8:30 на Купена до 9:30 пред Костенурката за 1час

времето се промени постепенно. Изчезна мъглата, после и облаците, вдигаха се все по

високо, отвори се простора. Все по често се вадят апаратите за снимки панорамни.

      Слизаме пак по скали и тясна пътека и на 10:10 ч. на седлото от изток, следват Брустовете, минаваме ги за 20 мин. пак седло, на ред е Жълтец /Саръкая/. Наситихме се на скали и камъни, 10:50 под връхната точка. Слизаме надолу пак има, но вече отделни скали, посока на югоизток по склона, лятна пътека, пилоните горе.

Последни скали, вече по поляните на склона, на Дюзчал /Млечни връх/, от седлото

превала от юг на 11:20 ч. Поехме по тази пътека, но май бе погрешно, поне е топло и на завет.

Излизаме при група от скали доста на юг от билото, но до тук ни изведе маркировката.

Тук е пак  кръстопът на горе върви зимната маркировка от хижа Левски. Спираме се да обсъдим положението, върха е насреща, той ще е ориентира.

        На изток не виждаме маркирана пътека, но е хубаво вече времето устойчиво за

сега и даваме по хоризонтал, направо по склона по животинските пътечки.

Завиваме през дола, дерето и излизаме на седлото и пилоните от запад на Безименния.

       Малко преди това среща с овчар и стадо по склона. От Амбарица до тук е единствения,

когото срещаме. Колоната ни е доста разтеглена тук, всеки разменя по някоя дума с човека, така на ход, после другия и така до като се изредим всички, но поздрава за

среща и довиждане отправяме общо. Косьо бе най - разговорливия в момента.

От седлото след трафопоста, младежта е по зимната и билото, но пустото качване ми

тежи, давам го по хоризонтал от север. Знам че после ще е слизане до заслона да си

спестя малко усилия. От изток Таня е почти долу, следвана от Бела на около 200м. на

толкова един от друг, следваме Косьо, Руми, моя милост. Бързат за обяда, а и върха.

    Голямо притегляне си е, що му имаме тоз мерак, въпрос необясним, но не съвсем.

Часът 12:40 на заслона Ботев, обяд почивка, доста добро темпо до тук, бързоходци сме.

Последните супички, едва стигат за спътниците ни, задоволява ме се с каквото е останало и това, ни е малко вадим от нашите си продукти за основно. Десерта, там вече има избор на вафли, шоколад, сухи пасти, безалкохолно, кафе, чай по желание.

Раниците и обувките са във фоаето, краката си почиват и им пада огъня.

Заслона е станал много хубав, благодаря на хората, допринесли за това, страхотни сте!

Помня го като място подобно на това което е Планински извори в момента, ако не и

по зле. Маринка от другата страна е направо рай, в сравнение с тогава. Много, приятно, уютно местенце се е получило, ако тогава го имаше щяхме да спрем, да изчакаме мъглата която ни гонеше, а не да се състезаваме до върха и ни изпревари.

     Ставаме да тръгваме вече, в това време майка с юнак  влизат, отчаян е малко не му

стигнали силите да го качи, почти преодолели височината, но се връщат.

Давам му кураж, догодина като порасне още малко ще стане, да опита отново.

Хвърлиха си връхните дрехи върху нещо мое, забравих че е там и тръгнахме.

Взехме иначе забравено от момчетата от Шумен, което им върнах  горе на върха.

Това което забравих си го прибрах миналата година на 100 х 24, не е изгубено.

       Времето навън слънчево, студеничко, но по хубаво едва ли ще е, каквото такова.

Отначало тръгвам и аз директно на горе, постепенно хващам по серпентините. Отпочинал съм, но си е високо, децата ги изгубих вече от поглед, млади бягат. Пуфтя на горе, срещаме се и разминаваме с хора по склона. Хващам полегата пътечка качваща се по полегато и на юг отиваща по този западен склон. Просто серпентините, които прави са по дълги плавни. Срещам и човек от заслона, сваля продукти с конете от върха. Това ще е тяхната пътека затова ми се стори, че е най-газената и я хванах преди.

      Вероятно продуктите се изнасят до горе с превоз, а после е по леко да се свалят.

На едно място дори се прехвърля от юг пътеката по нагоре. В нещо като падинка на завет и припек, колега турист чак е задрямал и си похърква лекичко, де това време.

При предишното идване на сам със семейството го дадохме бързо, ама сега зор.

Малко остана почти съм вече на високото, така по пилоните, антените, после и постройките. Щерката ме чака притеснила се вече.  Мен ме няма, а де ще ида, 14:15 пред вратата на метереологичната станция, снимка.

По отделно и общи, Шуменци ни снимат. Качваме се вътре за печат. После и от вън горе при уредите на терасата за нова фото сесия. Стига, оляхме се. Долу няма да снимаме, ама пак не се сдържаме. Овършахме за 10 мин. от като дойдох.

На и 25 тръгваме по пътя под постройки на север и насреща и надолу към Малкия Юмрук. Не го качваме, а след седлото от юг, се спускаме на североизток по склона. Пътя го заобикаля от запад. На 15:10 под връхната точка, скалата, пирамидата.

       Стръмно спускане на долу по диагонал, като сечем серпентините на пътя, косо.

На 15:30 сме на него при заслона Маринка, не търсим извора на северозапад, има го.

Надникваме в заслона, око да види.

      Решението е да сме по пътя нататък, много ни дойде качването за днес. Ние сме вече на завоя по склона, Шуменската група е на заслона и поемат по билото към Параджика и Юрушка грамада, след което ги губим от поглед. Среща с момчета, предполагам, пастири, питаме ги правилно ли постъпихме като, тръгнахме по пътя, нямало проблем при завоя от север, сме отново на пътеката. Обаче виждаме, че над Ботев вече се събират облаци, забързваме дано избегнем дъжда.

         На най южната точка под втория връх има постройка, заслон, трафо или каптаж не знаем, но дъжда е по петите ни, приготвяме покривалата да са под ръка. По този ръб от долу и юг се появяват пилони, зимна маркировка, боядисани в жълто и червено и продължават към билото. Предполагам че това е зимния път за качване от Калофер, а постройката да е заслона Михайлов.

       След като завиваме на север започва да ръми, светкавици и гръм доста на близо. Слагаме дъждобраните, дъжда се усилва, вали си стабилно. Малко преди следващия завой на пътя, ни чука за кратко и градушка, като соево, грахово зърно. За кратко всичко побелява. Отгоре се задава стадо овце с овчар, тъкмо на време, тук би трябвало да хванем по пътеката.

Тук при седлото от север има кошара, точно така е тръгва се на североизток по билото. От по високото местото долу, прилича на полог, та мисълта ми е това ще да е Пилешки полог. Вижда се добре вече и това което заобиколихме от юг, Параджика и двете гърбушки на Ушите. Ние се вдигаме плавно на горе между отделните скали, а човека долу стадото в кошарата на сухо.

        Дъжда си продължава но е почти ръмеж, горе на високото, това да е Юрушка грамада

спря. Назад са и момчетата по билото, но доста далеч. Пътеката излиза на ново седло, пътя пак е много близко, значи и от тук може да се хване пътеката има вариант.

        Според мен тук някъде да е на юг под пътя извора Пенчов чучур, не е търсен от нас.

Пак леко, плавно набираме височина ,отново отделни скали, почти право на изток.

Стигаме връхна точка, местото е по чакълесто, пясъкливо. Гледка на изток ми то

високото май свърши, това далеч на среща в дясно трябва да е Триглав, ами на север.

Носят се облаци но май това ще да е мокренето за днес, дано да е така. Слизаме.

        Отначало е плавно, но после доста стръмно. Айдее младежта пак фръкна напред.

Ни на горе, ни на долу имат стигане, а им било трудно надолу, друг път. Поне вървя

леко не се спирам, че и на песен ме избива. Докато сляза на равното те спират при

пилон, явно там има разклон, така сме се разбрали решаваме заедно накъде.

       Оглеждам на изток по пилоните, зимния път, на юг нямаме работа. На север ще е.

Път на северозапад, обикаля вие се по склона, постройка горе и по долу, прилича

да е х.Тъжа. На финалната права сме. Това ще е седлото Русалиите. Върха на север и ляво, красавец, това ще е Марагидик /Русалка/. Часът около 16.

       По пътя, пътеката на ляво и север сме, личат 2-3 по ниски пилона, стълбчета.

След малко в дясно и на североизток на голям камък, синя стрелка, защо ли?

Поемаме в нея посока, то толкова ми беше да съм отпред, един след друг ме

задминават, отново. Леко приятно на спускане, ама как ли ще е на качване.

Ще поживеем ще видим, надяваме се за догодина. Стана и това де, видяхме го.

Нямат умора младежта, дай им пътя и гледай сеира, радост за душата, чудесни са,

добре се справят, направо са си станали, отлични туристи, да не им е уроки.

     Всичко е така съвпада с описанието което съм чел. Ето високо над Добрев улей,

през хвойна и боровинки, че и малинки, тях ли да гледам, вкусни мамят.

Пазя и краката, камъни, туфи, клонак доста е обрасло, но пътеката личи добре.

    Минавано е газено, на места не много но има маркировка, само защо горе стрелката е

синя, така и не ми стана ясно, имам нещо на ум, но не съм убеден дали е точно така.

Пресичаме още два по плитки улея, места с доста камъни. Зимата не е за минаване от тук. Не бързам вече толкова, хапвам от вкусотиите покрай мен, мамят така си е.

      Ясно е ще стигнем навреме дори рано, рано от предвиденото, спирам за дъх и вода.

Доста долу навлизаме в гората, там маркировката е по на често. На открито, от дясно на

изток по склона кошари, ферма, крави, добитък друг. По към нас зимната слиза към мостчето над реката. Обикаля се от там направо по брод, пресичаме,последен напън.

Нагоре по склона през горичката, корията пътечки доста, за по малко от 10 мин. откакто пресякохме реката сме пред хижата на площадката.

      Позната физиономия ме посреща. Вече е посрещнал спътниците ни, Руми ме изчака. Поостарял е още и явно е и боледувал човека, доста време мина от последното ни виждане на Рай, с Чочо има и помощници или той им помага,не разбрах. Здрависваме се. Как е добре ли сме? Пита ме за общи познати, докато отдъхваме. Взехме си солука дето се вика. Да се обадя че сме стигнали, обхват имало доста нагоре нависоко, на запад. Без раница направо хвърча нагоре, едно, второ, трето хълмче на запад имаобхват но е слаб, обикалям да намеря по силен не става. Излиза овчар със стадо, имало, но трябва да продължа по гребена чак до пътя. Така е тук е пълен, в къщи, колеги, приятели, с по две думи накратко се чухме. Когато има време и възможност се обаждам. Тук е доста близо до другата постройка в местността Табиите, а хижата е на рида Челебията. Да съм се бавил между 30 и 40 мин., вече е пристигнала група Шумен. Настанява ме се горе на втория етаж над входа, спътниците на палатка от вън.

    Носят си децата за тримата обща, така я карали до като се срещнахме. Понякога в нея от време на време и в хижите изборът си е техен. Изреждаха се да я носят, обикновено момичетата на пръчка между тях заедно по равното, ергена по стръмното. Помагаме и ние когото се налага, при прехвърлянето и.

Миене и в столовата за вечеря, банята преди лягане. Изчаква ме се не може да е всички наведнъж. Има топла вода и всичко е ново съвременно.

      Аператив разговори, страхотна скара, хубава компания, приятна вечер. Спецални благодарности за страхотната кайма, вярно приготвянето също

си иска майсторлък, но и трябва да се опече от майстор. Най-вкусните.

      Отвън не са могли да спят спокойно, обезпокоени от коне, поне до два часа.

Оградата на Добрила може да не изглежда добре, но против добитък да, не

замърсяват и безпокоят хората върши някаква работа, може да се намери

вероятно и друго решение, но и това е нещо. Като си опънеш палатка да си спокоен.

Хижата не е от предлагащите, комфорт, но е добра и се ремонтира.

За деня преход по най-трудната и красива част, около 35 км. за 12 ч.