Ден 2 -27.07. петък - х.Петрохан - х.Тръстеная

          Ден 2 - 27.07. петък - х. Петрохан - х. Тръстеная

            Борба между мъгла и слънце, ще ни бъде или няма

           Ставане на сутринта в 5:30 ч. Тъмничко е все още, а и мъглата е още по-гъста.

Закуска от хижата и от нас, чай, 3 в 1, бисквити, ядки. Тая пущина мъглата и днес ще ни е спътник. Вземаме си довиждане с домакините. В 6:35-40 потегляме.

            Пътеката тръгва от западния край на хижата покрай информационното табло, завива от север над нея на изток, вдига се и набира височина в гората. Маркировката - добра, въпреки мъглата се следи без проблеми. За 15-20 излизаме от гората и хващаме черен коларски път през хвойната, клека и ниски борчета. Наклона е на юг, явно сме от нея страна на билото.

        Мъглата става по-рядка, видимост между 50-100 метра, но си е на талази. Определено с набирането на височината се разкъсва, чувства се вятър, студено е. Пътя и пилоните се следят без лутане, крачката спори. Това място го дават по описанията известно с името Чамлъка. До разклона за Вършец е с 5,6 по чувствителни качвания и слизания по връхчета, като на моменти е вече и чисто. Първи снимки за деня, открадваме гледки.

        За 1ч. до тук. Разклона е на билото при седловина от запад на рид, гребен спускащ се на север, водещ към вр.Тодорини кукли. 

         Извадихме късмет да видим нещо в и над мъглата. Преодоляваме и това връхче. Вече от изток към скалите на север се открива, чудна гледка. Малко въздух от тая депресираща, подтискаща мъгла. Качваме се по западния склон на Вр.Зелени рид. Спираме, поглед назад и на северозапад, напича, пак гледки.

          От високото към следващия на изток голям и разлят връх водят три пътеки. Най дясната е с лятната маркировка и е по плавно заобикаляща го от юг. Със зимната е левия, но е най-стръмно. Може да се следи и черния коларски път, но пътеката и пътечките, секат и избягват, завоите и серпентините. Пак сме между слънце и мъгла, хубавото надделява.

          Качваме следващия Кручашки връх, по скалист каменлив. Настигат и срещат боровинкаджии, нямаме проблеми. Руска техника - „ Лади и Москвичи” се движат без проблеми по пътя. Поемам и аз малко витамини, „дават крила” след секунди.

Тези 2,3 качвания са по натоварващи, приятно е, ако печеше май щеше да е по-лошо.

Нататък е почти по хоризонтал, трябва да стигнем Червената локва, няма вода, не разбрахме къде е.

         

           Всичко тук е черно вилнял е пожар,  на места все още пуши.По късно на Пробойница разбрахме, че е от преди 10 дни. Вървя напред и Румка вика, маркировката е наляво, а гледам да не изтърва разклона, гледам, а не виждам.

           Правилно от тук ще е по пилоните и марките надолу към дерето. Пожара е и нататък и на север към връх Калугерска кукла. Слизането надолу е доста стръмно на 2-3 прага, тераси стъпала леко на  североизток, но за 10 минути става, ако е на качване ще отидат към 20 мин. Долу наклона е малък и следва ново разклонение.

         9:25 е на ляво и на североизток със зимна и лятна маркировка по склона на върха е за х. Бялата вода и Вършец. Местността е известна с името Врелото /Дяволски проход/- изворната област на р. Пробойница. На дясно и почти на изток с лек наклон продължава нашата пътека.

          Пак сме в мъгла но успяваме да я следим. Доста си е обрасло и мочурливо, от каменна

пирамидка на дясно се отделя пътечка, предполагам за чешма и заслонче трябва да има, не ги видяхме и търсихме. Вероятно при слънце щяхме да спрем там, това сигурно е и началото на реката. Тя е малко поточе тук и е в дясно от нас.

       След малко навлизаме в гората, отначало е широколистна и по-стара не е толкова стръмно. Като се навлезе в иглолистната личи, че е засаждана слизането е по-стръмно, да се внимава при разклоненията, бързо и приятно е надолу, да не се налага да се връщаш, избягнах ме го.

        Тук мъглата почти изчезна остана по-горе, наклона намаля и гората стана смесена. Достигаме до нов праг, тераса, стъпало, никъде  не се вижда маркировка. На дясно не, на ляво и по брод през реката, останки от греди, ламарини - от тук ще е. Чели сме да се минава покрай разрушен заслон, вероятно е това, остатъци от марка.

        Задава се и човек насреща, ще попитаме. Така е този е пътя, надолу си личи добре, на

места пътеката сече завоите и извежда при хижата е отговора. Часът е 10:10. Следваме

пътя, гледахме за подсичанията не ги видяхме. Завой вляво и надолу, след 5 мин.

пресичаме отново реката по мост, серпентини, спускане, още един след 10 мин.

         Сега реката е в дясно, интересно малко водопадче в ляво от пътя. Още по-долу отново през реката по по-голям мост, сега тя е в ляво, става и по-широко спускането- плавно. След още 15 мин. сме срещу постройки и навеси, които са в ляво на реката и ливади, крави и коне виждаме, купи сено, ще излезе нещо.

         Показва се мост над реката, над него на север по-горе на тераса е х. Пробойница. Часът е почти 11 - тъкмо време за обяд. Посреща ни „звяр” ,голям сладур, но стресна каката, после станаха приятели. Стопанката, излезе покани ни, запознава ме се, някъде от вътре дойде и хижаря.

       Сядаме за почивка-обяд вътре, отвън е мокро влажно, разговаряме. Скоро е минала група на изток от 6-7 човека, карал някои до Лакатник, негови думи. След тях немец но с баща българин, с бяло магаре, за него бяхме чули. Сутринта на запад тръгнали и тези дето ги даваха по телевизията, мъжа и жената с коня /катъра/ и магарето, не сме ли ги срещали? Ами не сме. За пожара горе, пътеките нататък, приятно е, но път ни чака.

           До нови срещи с Иван. В 11.35 отново на път. Току що сме отново на пътя и насреща по ливадата, въпросните немци с коня и магарето, малко далече бяха само се поздравихме, не сме разговаряли, явно са пасли добитъка до сега, канеха се да тръгват. След малко се сетих, че трябваше да се спрем за една снимка за спомен, но нищо само напред, няма да се връщаме.

           Даваме само по пътя за с. Губислав, над върховете облаците се събират, святка се, гърми, бързаме, да стигнем по-напред и дано ни се размине дъжда. Спори ни крачката след почивката, а и няма нещо интересно толкова,че да се заплеснем, все пак си е красиво.

         На завоя точно преди да влезем в селото ни настигат двама велосипедисти, спират, разпознаваме някой и се запознаваме с Борката и спътника му. Часът е 12:10.

Снимки общо за спомен, пожелаваме си успех, те направо излитат, а ние „баба Мравка”. Доста път си е през самото село, при кметството от изток има чешма и  автобусна спирка с пейки почиваме, асфалта почна малко преди тях. Следва завой, после пътеката да сече следващия, това е в източния край на селото. Тука става и по асфалта, не е грешка.

      Другото следващото подсичане е важно, изтърве ли се ще е доста ходене по асфалт.

Пътеката се отбива в ляво и от север, както до сега е вървяно, асфалта прави голям завой, запад, юг и на изток обикаля. Слизането по пътеката и излизането и отново на асфалта, малко над Рибното стопанство, отнема към 30-40 минути.

      Почти веднага след това започват вили и къщи покрай реката докато достигне до Искър.

Времето се оправи изчисти се, напече и то осезателно, стана горещо и си остана такова до вечерта, някое облаче помагаше да се разхладим. Оглежда ме се за магазин - преди моста над Пробойница, при завоя на север по асфалта няма „хляб-манджа”.

      По въжения мост над Искър 14:20 е, задължително снимки, гарата, влакове като по поръчка, хващаш някои и си извън играта. 

Няма отказване, вода на чешмата и през линиите отсреща на шосето на североизток, през квартала, друг магазин, сушеница ни харесва, хляб няма.

По уличките и маркировката, има такава и не е проблем. Отново магазин без хляб, само на месо това е. Достигаме края на квартала, на юг осезателно се набира височина, че и пече, няма угода. През ливадите и лъките, нагоре на югоизток, някъде сечем асфалта, за малко по него. Автоспирка - разклон на запад, предполагам за мината и фабриката. Още едно последно сечене напряко и вече е само по асфалта. Качване е, но е леко почти по хоризонтал.

       Спускане към селото, 16 ч. спирката и чешмата пред него. От среща преди това знаем, че на Тръстеная има събор-курбан по случай деня на Св. Пантелеймон, няма много хора в селото. Спираме за почивка при чешмата и паметника в центъра, пак търся хляб, няма.

      През ниското и нагоре на югоизток, при последната къща кучета, големи и плашещи,

оправяме се, имам някакъв опит. Сама щерката не би се справила с тях, за тези които

ще го правят, да го имат в предвид, то животно може да те изненада навсякъде.

       Нататък пак по зимната и лятна маркировка гора, кория, ливади, изоставени и не чак

толкова овощни градини, лъки, полянки, пътечки и пътища, има и пейка на сянка, между дърветата. Чуват се гърмежи, а и музика, ама много глухо, явно събора е в разгара си.

     Вървя ама все по често спирам за почивка, поуморих се „излезе ми вътъка”. Срещаме

Две-три групички от по 10 човека и няколко по-малки, да сме побързали за курбана. Как се бърза бе хора от Петрохан сме тръгнали сутринта, че то много път, ама пеш ли?!

     Гледат ни сякаш сме от друга планета, ходели са ама чак толкова. Накъде-морето. Ясно.

Чували са и се сещат някои от тях, все пак побързайте и успех. Благодарим. С последни

сили като чак полягвам на 2 пъти под  дърветата на сянка.

    Благополучно след горичката малко преди 18 часа сме при хижата, свличам се на пейка срещу нея. След глътка въздух все пак успяваме да си купим от последната наливна и все още студена бира, картофките свършили, но скара има, направо мехлем, бавничко си пийваме

и замезваме, ама сякаш бързо свърши.

       Усетихме от празника, почетохме светията, да ни закриля. Заприказвах се с едно дядо, от край време правят курбан на този ден, а параклиса е разрушен още по турско. Насреща му е хижата от запад по пътя през плантацията от малини, личат руините, а и свещи все още горяха.

       Попитах за настаняване, имаме резервация, изчакахме малко, да се приберат домакините от малините. Настанихме се но не успяхме да се вредим от работниците за банята, успяхме да се поизмием от праха и да изперем, дрехите от деня.

        Слязохме после долу в столовата и кухнята за вечеря, боб-чорба от осветената в казана. Ще хапнем отвън на хладина. Разбрахме, че немеца с бялото магаре е тръгнал сутринта, насреща от плантацията се появи нещо такова, дали не бъркаме, магарето зад хижата. След малко Румен и Румяна се запознават, няма грешка той е. Сяда на нашата маса за вечеря. Приятна компания, разговори, информация, знае български, не ни „ заболяха ръцете”. Проблем имал с магарето, подробностите спестявам. Нахрани и напои животинчето, после се оттегли на палатка покрай него. Пожелахме си успех и си взехме довиждане.

       Най-накрая успяхме и хляб да си вземем, проблема с храната разрешен. Страхотна гледка към долното езеро от терасата на стаята на лунна светлина.

      Втори ден успешно и по план. Преход за деня с почивките за 11:30 часа, около 48 км.

      Разстоянието не сме го засичали нямахме уред, така го дават по книгите.

      Трудността за деня е от голямата денивелация, голямо слизане после качване.