16 ден - 10.08 - петък - Горско Ришки проход - Дъскотна - Топчийско - хижата

16 ден - 10.08 - петък - Горско Ришки проход - Дъскотна - Топчийско -хижата

На гости в Планиница

     Обикновено ставането сутринта е предвидено така че да е час и 10-15 мин. преди тръгването ни, така е и днес. Събуждам се около 5:30. Ставам след 10 минути. Записал съм си че тръгваме точно в 7:20, на снимката от Беседката гледам и 23. Появява се някаква си разлика от 3 минути не е фатално, болка за умиране. За 10-15 мин. стигаме отново до моста от снощи, за да продължим по пътеката. Към 7:30 да тръгнем.

    Преди моста завиваме по черния път в дясно ни се пада сега на изток. Не бях минавал при проучването си по него и марка тогава не видях, а пък се оглеждах, де съм блял. Бях питал хора запознати да по него е и отива на заслона. С Руми после видяхме марката.

Само дето не знаех за колко време приблизително ще стигнем заслона. Пътя е хубав, с чакъл, но не като този покрай Върбишки по песъкливо и глинесто лесно се върви. Много приятно и плавно се набира височина покрай реката все едно си по хоризонтал. Няма я умората която чувстваш при качване. Криволичи първо реката е от ляво, после от дясно и още едно такова прехвърляне. При заслона на Хазим горския сме към 8:10-15. Реката е в дясно от юг, но има и друга която остава вляво от север. Малко над нея от изток излиза и пътеката от север, това е много близко до 200 м. преди да се стигне заслона. Документира се със снимка от това място при чешмата.

        Това полукръгче вече е обходено. /Към момента и за още един път/. Плана е да слезем

нататък пак по познатия ми път през селата към Дъскотна, а от „Колелото” над Рупча по билото да остане за по-късно, когато ще имаме време да огледаме. /Вече и то е факт./

         Стана ми ясно вече при това положение, предвид че знаех пътя нататък, в Дъскотна ще сме по обяд. Оставаше само да се обадя на жената да не тръгва за среща и да не ни носи палатката. Нагоре по пътя от време на време включвахме телефоните да проверим за обхват. Вече можехме да ги държим и повече време, но все още гледахме да пестим батерия. При варианта ако беше дошла щяхме да поразтоварим раниците за 2 дни до края - е не стана.

     За този ден чешми има много няма нужда от повече от половин литър вода, може и без.

Продължаваме в 8:40. Следваща цел поляната-превал и кръстовище „Петолъчката”. До там са няколко извивки и завои на пътя над дерето и реката. След 10-15 мин. при завой долу в ниското има чешма, след по малко време и преди превала, по подобен начин под пътя отново чешма. Засичаме се с камион на горското, разминаване с поздрав. Малко преди разклона ни задминава кола и дава клаксон силно, някой явно ме разпознава. Така е чакат ни на поляната. Познати от селото на майка ми. С него и сестра му сме работили заедно. Здрависваме се , запознават се с дъщерята. Те всъщност май се познаваха и от по рано виждали сме се за риба по Камчия. Тя е готова за снимки и ги прави докато разговаряме. Питам го кой път води за Марафта я кажи и той ми сочи.

     Снимките ни от там почват с него на югоизток и по посока на часовниковата стрелка се спират на всеки път. Всъщност пътищата като ги броя излизат 6, 5 са без този на който си. Марафта е старото име на Морава квартал от селото ни, споменава го Павел Делирадев в пътеписа си за К-Е. Още малко на раздумка и си пожелаваме лек път.

     Информацията за тях по пътя е, че на границата между Карнобатското и Айтоското горско има само паднали и не разчистени дървета, но се минава. Питах къде е това. На същото място където и предполагах и преди беше така. Все още няма обхват.

    Продължава се по най- левия близкия на този от който си излязъл. Сега по него бе обрасло но не много, а преди бе прясно разровен от булдозер. Марки тогава търсих по нагоре има, на разклона не погледнах знам, а и въпреки това ни казаха кой е.

     След поляната и до първия завой към втория посоката е на североизток. След него е на югоизток прехвърляики се по билото и през седло. Точно тук са падналите дървета и е по обрасло. Стари и интерени дървета, снимка на 10:12 пред едно, на и 27 в хралупа на друго. Осъществяваме и връзка с жената, няма смисъл да идва ще загубим поне 3 часа.

      Отново през седло от север за малко. Прехвърляме се вече от юг по склона и е вече почти само на слизане. Сега пък този път е разчистен от булдозер, но се върви леко. Много бързо и лесно отхвърляме километрите тук, навярно защото сме в свои води.

Достигаме до място на което му викам „Триъгълника”. При проучването от изток на запад от тук слязох към Люляковския манастир и селото, след като преминах от север и се върнах. При другото от Ришки на изток слязох пък още по на изток и се върнах пак към манастира и селото. Манастира се вижда южно от пътя стига да знаеш къде да гледаш. Показвам го на щерката от поне три такива по нанадолнището. Точно с/у него часа показва 10:45.

По едно време някъде там я гледам, че „танцува” на един крак другия във въздуха.

Питам и виждам кокво е усойница се е простряла на пътя на припек. Прескочи я. Разминахме се и с това, трябва да се внимава, лекия път лъже, отслабва сетивата.

      След още малко време към 11:10 при дървета целите нашарени с бяло и червено. Кой казва че няма марки има и то много в излишък и боя си е имало. Така както го разбирам това се прави на места където може да се прави просека при пожар и има вършини като метли за потушаване на огъня. То си взе и да напича доста вече.

 
      Още малко в гората и се излиза на открито, пътя върви по границата с гората от юг е поляна с голяма чешма. Водата тече и от север и от юг, с корита за водопой на животните, които често пладнуват тук. Под нея и по пътя на юг може да се слезе в с. Люляково вижда се. Тук сме към 11:20, за още 10-15 мин. с плавно изкачване по границата с гората се навлиза в нея. Достига се до обръщало, мястото му казвам „колелото”. Пътеката с маркировката продължава по билото през седло от север. Този път по билото го оставяме за по-късно. Сега от това кръстовище слизаме на юг по този западен склон право в село Рупча. По пътя до селото маркировка няма, отнема около 30 мин. на слизане. Пътя ми е познат, като в северозападния край на селото се хваща отново марката и по нея по асфалта през Планиница и си в Дъскотна.

Плана беше да направим гости и нощуваме у мой колега в Планиница. Предвид на това че сме тук по обяд само ще му гостуваме. Чуваме се с него преди да влезем в Рупча. Да му звънна като стигнем неговото се разбираме. Получи се нещо друго реално. В Рупча влизаме покрай язовира и гробищата. Предполагам, че и от там през реката може да има пряк път към чешмата горе, но не съм търсил такъв вариант и минавал. От северозападния трябва да се излезе в югоизточния край, като маркировката кривуличи по улиците. Минава се покрай кметството, разклон на югозапад за Люляково. Там в ляво има магазин, ами имаше вафли, кола и сладолед. 11:50 е часа.

     12:10 излизаме от селото, завой, чешмата, стопанския двор и трамбоване по асфалта. На изток  до следващата чешма и хубава беседка от север. Там където излиза пряк черен път от юг и с. Листец. Настига ни лека кола и притиска да излезем от шосето. Спира до нас отваря се вратата и чувам познат глас - Тошка качвай се вика Юмер. Абе пеша трябва да е, не, един път ще мога да те кача на стоп и да откажеш.

    Няма мърдане направо ни дръпва навътре, нарушаваме отново правилата, ама и шляпа ли се по асфалта, а и вече съм го минавал и знам какво е. Пробваме и с чужди „крака”. Прибира се човека от работа виж ако знаехме работата да се видим с жената пак е можело да стане, ама от толкова време сме по баира кой да ти следи и смените как са.

Показвам по пътя къде са чешмите със заслони и без на щерката и накъде да гледа. Казвам му за уговорката да идем на гости у Кадир, да му се обадя че ще е по-рано. Не дава сус да мълчиш изненада. Спира колата пред тях, ами изненадахме го колегата. Почти сме връстници и навремето заедно почнахме работа на гарата в Люляково.

      От доста време не се бяхме виждали. Знаеше, че обикалям и че ще правя похода. Попитах го да уреди някаква нощувка на Дъскотна пък било и на гарата в стаите. Не даде и дума да кажа повече. Няма стаи за тебе там, идваш в къщи на гости. Уважихме колегата. Страхотно посрещане и обяд. Масата е отрупана. „Чок татлъ”- много сладко. Разговори кой как е сега, спомени, общи познати кой на къде е времето лети. Приятна компания ,хапнахме предоволно, но и път ни чака тръгваме.

       Намерихме 13:30 ч. вземаме си довиждане и минаваме ли пак да се обаждаме. Пак покана от Юмер да ни хвърли до Дъскотна. Ще го разсърдим обидим човека няма начин до не уважим и неговата покана отново. Редно не редно не го интерисува, техни обичаи. Така спестихме и още време. Хайде времето през което гостувахме трябваше да го вървим по асфалта. Ама не правих сметка, че и тук ще се возим. По пътя отново показвам на дъщерята, разклонението към Вишна маркирано, а после и по този асфалт към моста над Камчия, прелеза и селото. Оставят ни чак на южния край при стопанския двор от изток. Вземаме си довиждане с този приятел той вече е доволен, така се правело, уважили сме го.

     Тук можеш на места да се натъкнеш на стара маркировка, не е точно пътеката. Директно към билото на юг по черен път и пътечки по просеката и стълбовете на далекопровода.

Горе се хваща ЗКМ и старата маркировка, от тук се е минавало някога. Сега до колкото съм разбрал правилно но не съм го минавал от там се завивало покрай училището и към югоизточия край на селото, паметник имало покрай него.

С нови сили и отпочинали бързо преодоляваме височината и хващаме по пилоните, има ги и са си здрави по тях на изток по пътя. Излизаме до иглолистната гора, покрай нея на югоизток с извивка на юг, влизаме в широколистна, следейки старите марки. След малко от ляво и север излизат и новите по които продължаваме нататък, през седло превал завиваме на изток и поемаме по склоновете на Мандрабаир от север.

     Отначало е почти по хоризонтал и с плавно изкачване,по път виещ се по гъънките на релефа. Познато ми е и много приятно за около 3ч. и половина ще стигнем Добра поляна. Казвам на щерката и показвам кое след кое следва. Чешмички и заслончета, мостчета дървени и бетонни, далекопровод отново. Съборен заслон, вероятно рухнал от напора на снега миналата есен, не вярвам да стои дълго така, ще се намери някой да го направи отново. Да го споменават с добро и за хаир. Такъв им е обичая на хората.

      От тук започва малко по осезателно изкачване. Минава се покрай две хубави заслончета с чешми от дясно. Последното е много близо до с. Снягово и най-хубаво от всичките тук.

Предния път излязох от запад над селото на високото и стадиона им, чудесни гледки. В него не се влиза пътеката само пресича асфалта към него от запад  на изток и слиза към нова чешма на югоизток в дясно. Тя пък е цялата изрисувана с животни. Завива се отново по склона на изток. Покрай южния край над Снягово. До тук е за около 2 часа. До Добра поляна има още час. Достига се на изток иглолиста гора, от която се завива на североизток през просторно седло се прехвърляме по черен път през пасище към рида отсреща. На високото има антени, а в дясно и далекопровод. Често се срещат стада от овце, кози или крави, стопанин може и да нямат, но кучета да  се има в предвид.

     Прехвърляйки се на този баир се продължава на изток  леко в север по откритото. Преминава се покрай чешма и още една по нататък, при сухо време може да няма вода.

Покрай антените по билото на изток, на високото се прехвърляме от север по границата с гората. Насреща на изток се вижда висок горист баир с Ретранслаторна телевизионна кула. В ниското пред него и от дясно остава микроязовир, посоката е към тях. Преди тях обаче и покрай ограда на водохващане и чешма се завива на север и по черен път се влиза в Добра поляна. Насреща и на север леко в изток се виждат селата по пътя. Близкото е Средна махала после е Топчийско, това ни е целта за днес до там преценяме.

14 ч. над Дъскотна, 16:30 над Снягово, 17:36 в Добра поляна на центъра, кратка почивка.

Има градинка с пейки, магазин, кафе. По това време е пълно с хора, всички ни оглеждат.

Поздравявам, приемат поздрава ми което е добре, ако не стане може и бой да ядем.

Обикновено всички са добронамерени и отзивчиви готови да помотнат с нещо.

   След 10-15 мин. отново поемаме по асфалта през селото леко на горе. След което е спускане и отново изкачване към Средна махала, но това не са стръмни такива. Всичко тук е по плавно и заобленно, а сега е все едно по равно. Избягваме ходенето по шосето за кратко, като пресичаме през поляните в дясно. Пътя е от изток покрай селото не се влиза в него. Нататък става и по-високо, обръща ме се и назад, от къде сме дошли.

18:15 разклона към Средна, на и 30 разклона към  Топчийско. Питам там за пътя нататък обясняват ми. Интерисувам се дали няма възможност да се пренощува тук някъде без да се ходи към хижата, ами нямало никой не предлагал. Кратък и разгорещен спор помежду ни, щерката е за това да продължим, а аз да ходим към хижата. Знаем губим час време на там, утре ще е толкова на обратно. Въпреки това смятам че е по-добре.

      Вече знаем как и какво е нататък и при толкова рано тук, сигурно ще продължим.

Тогава заложих на сигурното, да държим питомното, дивото не можеш гони. От тук до Сини рид били 2 ч., в най-добрия случай 20:30-21ч. ще сме там, нямаме осигурена нощувка. Останахме. Човека с който говорихме се обади на хижаря и поехме на татък.

      Спора си продължава все пак. Уморен съм бе човек, дай да си починем. За утре имаме много път, да стигнем до Емона, а не да не мога да се мръдна. Да не даваме много зор.

До тук се справихме дали утре или рано в неделя, важното все пак е да завършим, а не да се контузим или схванем от бързане и да не успеем точно преди края, вижда се вече.

     Разбрахме как да стигнем до хижата. През селото на северозапад, все едно като на обратно.

Излизаме в този му край и надолу покрай стадиона и паметника и насреща в гората. Към 19:10 сме там. Хижата голяма и хубава, но позанемарена, с чешма и беседка. Не дойде ли никой ще се оправим и така. Всичко е в добро състояние запазено, иска излъскване. Не чакаме много след 10-15 минути стопаните пристигат. Посрещнати сме радушно. Показват ни стаите, баня, тоалетна, столова, кухня. Всичко остава за наше ползване. Плащаме направо символична сума за нощувката и се разбираме за ключовете. Всичко вътре е направо в отлично състояние запазено. Отново е за козметични промени само.

Докато се стъмни сме приключили с вечерята. Баня, пране, въпреки че вече сме почти приключили. Обичайните процедури и лягаме, необичайно рано в 22 вече спим. Нямам спомен за този час. Плана е да станем преди 4 и още преди 5 да тръгнем, в 6 вече на път.

Пореден успешно завършил ден, преминал приятно, надяваме се да е предпоследен.