13 ден 07.08 вторник, а не петък от Котел, до Караборун и някъде… , горско нощувка

13 ден 07.08 вторник, а не петък от Котел, до Караборун и някъде… , горско нощувка

Плана беше Котел-Върбишки проход, ако може и до Елешница, не се получи
         
            Голямото размекване и пълен батак - излизане от релси
 

       Сутринта се събуждам към 6:30. Започвам със сутрешните процедури по мазане и разтриване, при което и Руми се събужда. В 7.30 вече сме напуснали хотела, готови

сме за тръгване. Към сборния пункт там където слязохме в югозападния край на града.

    Магазина до реката и училището работи, няма никой от нашите хора. Купуваме си по

топла баничка с кофичка кисело мляко и за десерт по кифла с шоколад. Чай за мен, 3в1 за Руми по 4 вафли морени за из път и по сладолед от този който всеки си е харесал. Богата закуска. За деня прехода не е много труден, така смятахме и не е продължителен ще стигнем до Върбишки проход рано, може и до Елешница, ама ще решаваме на место. Лошото е, че точно този участък ни е непознат, имаме указания и обади се на приятел. Живко и особенно Таня на Добрила, доста добре ни информираха за пътя.

     Към 8 вече почти приключили със закуската се появява Танчето, после и Бела, но мъжа нещо се бави. Предполагаме че е отишъл до пощата да праща част от ненужни неща до в къщи. Оказа се,  че е точно така. Докато чакаме и момичетата, удариха  по кафе и накупиха някои неща за по път и за закуска.

      Разбрахме че са нощували някъде наблизо в къща за гости при някаква баба. Доволни от условията и за закуска пържени филии с мед, като бонус програма. Май точно тази къща се използва от доста Ком-Еминейци, както разбрахме после. До 8:30 се появява и Косьо ухилен и доволен, че няма да мъкне излишен багаж. Можем да тръгваме вече. По улицата покрай реката на изток, май беше с име Камчия. Този път знаем и караме по него да не се лутаме и губим повече време. Излизаме на шосето за Омуртаг и по него на север през ромската махала към края на града. Може и да има маркировка през града, но не сме я търсили. Там където снощи слязохме имаше поне до някъде. При ходенето преди не сме забелязали да има по центъра. По –късно вече при друго ходене, разбрах и по пряк вариант леко по диагонал. Кой както си реши. Трябва от югозападния край по диагонал да се излезе на североизточния.

     Пълним вода от къща на излизане. След табелата за край на града по асфалта, при негов ляв завой, пътеката се отделя в дясно и през мост над реката продължава на изток. Поне в началото при този разклон има маркировка. Насочваме се към бетонна площадка, като преди нея в дясно има пак асфалтов път нагоре, той не е пътеката. През тази площадка, вероятно е било бетонов или пък баластров център навремето, а сега я ползват като пункт за събиране и сушене на билки се преминава.След нея се слиза и пресича реката по брод, по камъните. Там пътеката трябва да се търси нагоре и в дясно от кошарата към процепа в хълма насреща между скалите и вляво от оградата.

       Сега вече го знам но тогава не. Продължаваме в дясно от оградата на ливадата и по пътя покрай реката на изток. Срещаме две жени и питаме дали това е пътя, това бил да да вървим до чешмата от там имало белязано. Че има, има тук там някаква избеляла марка, но нещо май не е както трябва. Даваме все пак по този път от ляво и дясно на реката. Нали така го пише по р. Глогова /Лома/, през месн. Жее към вр.Свинар /Дерля/, ама като не им знаеш имената и кое какво е. Щом се стига до чешма, това ще да е Хайдушка среща, но не е така. Вече знам че това е грешна посока и път, но тогава минахме от там.

       До чешмата ни отнема час, толкова е и до чешмата по вярната пътека, съвпадение, но заблуждава. След нея поемаме на север през ливади по гърбица на ребро, от ляво има кошара, съвпада но не е вярното. Маркировка никаква. Питаме местен, ми то пътища много, ама не знае нищо за нашия. Вече е напекло здравата, жега открито не се трае.

     Все пак имаме някакви ориентири, караме право на горе по открития склон, като се спираме за кратки почивки под сенките на отделни дървета и храсти. Трудно и тежичко почти ни изцеди силите това качване. Водя по животинските пътечки трябва да излезем на път горе на високото на границата с гората и по него на североизток, това са указанията от приятелите. В крайна сметка май се получи, стигнахме боровата гора.

Гледката от трудно качения хълм си заслужаваше. Назад към Котел и долината на реката по която дойдохме. На северозапад към Урушките скали. На превала при боровата гора на изток, почти всички върхове за деня. Въпреки че не ни бе до гледки.

 Спускане на долу с дъга, високи папрати в ляво. Сега поне е леко на спускане. Следва кръстопът, но още не сме на асфалта, на изток. По описание има ходене по асфалт на изток, като излязохме се чудим, дали не е от там? След още малко слизане вече сме на асфалта, трябва да го пресечем и по черния път нагоре на североизток. Тук вече се появява маркировка, най-накрая успяхме, по нея.

     Това че не успяхме да нацелим пътеката и имаше голямо чудене и лутане накъде, доста ни обезкуражи. Загубихме и ценно време, но сега по маркировката и доста приятен път по билото гледаме да наваксаме, а и е на сянка в гората. Умората и напрежението изчезнаха. На верния път сме, дано няма повече забатачвания и ще успеем.

       По пътя на 1-2 места се откриват и гледки малко между дърветата на север скали.

Това трябва да е Лумни дял, а тези бели скали да са Белите брегове, така мислим че е.

На места пътя е добър, другаде по обрасло и все така на горе, на долу, от север от юг.

Има разклонения въпреки че на места маркировката едва личи си я държим успешно.

      Към 14 ч. стигаме до нов разклон и борови трупи по него, удобно място за обяд и почивка. Докато обядваме гледаме че маркировка има на изток към следващ връх. На тръгване не оглеждаме кръстопътя, а на север си имало огъната табела от ламарина продупчена и с надпис „В-ца”,  вероятно от Върбица и това да е по р.Герила. /видяхме я на другия ден/

Маркировка друга не се вижда, айде да си караме по марките и билото на изток. Тръгваме по тях, завиват и се  качват по склона на югоизток, явно от там ще качваме или пък подсичаме върха. Вече е доста стръмно по склона, постепенно завива и се качва на север. Пообрасло е и маркировката си е доста стара. След малко усещаме че върви по трасе на тръбопровод, личи че е копан канал тук. Излизаме на югоизточен ъгъл на телена ограда. Вече всички се досещаме че сме качвали връх Караборун, а това е оградата на обекта на него. Станцията на БТК, както я водят, военен обект явно.

       Покрай оградата от изток и нагоре, по някое време лай на куче и съпровод докато излезем горе на високото и портала. Излизат хора явно охрана, питаме за пътеката. Не знаят или не им се занимава, май имало по-долу. Запасите от вода са намалели. Питаме и за това може ли да ни дадът или напълнят празните бутилки, става, е супер.

     Почина ли сме си вземаме си довиждане и на долу по асфалта. /Вярната пътека почва току до портала като му дадеш гръб от ляво малко под трафопоста. / Кой да знае тогава?

Долу на превала където обядвахме трябва да е било Цигански гроб. Разбрахме после.

Тук марка, там марка няма. Оставям раницата и по шосето до завоя доста път 10 мин., няма отклонение. Връщам се. Децата и те гледали ама нищо, още половин час отиде. Пак обади се на приятел. Спускайте се надолу по склона и ще я видите. Щом казват така ще да е. Давай.

    Разпръскваме се ветрилообразно отново, пак съм най-отзад и най-високо западно. Доста се спуснахме. По едно време ми се мярва марка, викам видях стоп. Така и следващата и нататък друга. Насочвам ги на къде да гледат и вървят. Бързо се ориентират и я хващат. Успешно се справихме. Браво и на младежта, ставаме за екип-отбор. Отново надолу по склона със дъга на северозапад. Излизаме на нов разклон и на превал, на „У” образен разклон. Почивка, раниците при мен. Двама в ляво двама в дясно, накъде е марката.

    Връщат се след малко. Левия обрасъл почти не проходим. /Логично той да е верния./

По десния видели 2 и3 напред. Решаваме по него ще вървим. Часа към 17, поемаме. Отначало добре, но на следващия разклон ни в ляво ни в дясно марка, а сме вървели доста време. Консултация няма обхват. Десния е по горе и билото, даваме по него. Излиза обхват, имаме ли компас. Таня се оказва че носи. Да следим изток. Значи вярно. Вярно ама нещо не е съвсем така. Трябва да наближававаме прохода, а не личи да е така. Ще вървим известно време още и ако нищо не се получи, се връщаме при върха.

Здрачава се, качихме и следващ връх, пътища и пътечки свършиха, няма смисъл да се лутаме повече. Обратно към последното сигурно човешко присъствие, охраняемия обект при върха. Предлагаха се и други варианти, но това бе най-сигурния вариант.

     Утре ще гледаме накъде и как сега да намерим подслон за вечерта. Лесното се оказа май най-трудно. Стигнахме до някъде но не и до Върбишки както ни се искаше да е поне. За пътя на обратно проблеми не сме имали. Челниците запалихме чак когато поехме след маркировката нагоре без пътека по склона както се и спуснахме. В 21 ч. сме отново на асфалта малко под портала. Охраната излезе, не ставало за нощувка при тях. Друго е решението. Обаждат се на горските имали база наблизо. Вземат ни и нощуваме там.

      Такива заблудили се като нас е имало и преди, не сме първите, навярно няма да сме последните. /Още тогава ми бе ясно че ще се върна отново тук. Остана ми от запад подхода до върха да се обнови марката и това по което ще се придвижим утре./

     Изчакваме около час още пред портала, да дойдат и ни вземат, заблудени туристи.

Пристига нещо като бусче с 3 човека вътре. Доколкото се ориентирах, горския, пазача и шофьора. Отне известно време докато стигнем до базата им, в месн. Царевец над село

Медвен. В крайна сметка загубихме още един ден. Ние просрочваме плана вече с 2.

    Обаче спътниците ни нямат повече време в резерв, отпуската им приключва до 12

неделя. В понеделник са на работа или само Косьо беше. Решават че ще пропуснат  това до Върбишки оставащото, а после и до Ришки, ще продължат от него нататък.

    Това се обсъждаше докато чакахме. После вече в горското докато вечеряхме уточнихме кой какво възнамерява да прави. Смятахме че имаме шанса да завършим заедно в неделя, дори още в събота. Което почти и се получи при нас. Решението си е тяхно.

     Нашата идея бе да се върнем утре на Цигански гроб, разбрахме че то е мястото на обяда. От там да се спуснем по р. Герила до прохода, там или Елешница нощувка. Разбрахме, че и те са си изпълнили намерението. Взехме си довиждане от вечерта. Щяхме да тръгнем по рано от тях.

     Те разпънаха палатката си, а ние се настанихме в спалното.  Дори си легнах по-рано уморих се доста, младежта стояла още час след полунощ. До известно време ги чувах, като си говорят. Процедурите си въпреки всичко не съм ги пропуснал. До последно си ги спазвах, дори продължих с тях поне още 3 дни след като приключихме.

     За този ден километрите са може би и повече от тези за целия участък.  Успешни са 2/3 от цялото трасе така мисля. Пък и всяко зло за добро. Може да не е нацяло но и през върха до някъде видяхме пътеката. /Вече са ми известни и двата плюс още един.