Ден 4- 29.07. неделя - х. Мургаш - х. Кашана

        Ден 4 - 29.07. неделя -  х. Мургаш - х. Кашана

             Критичния момент, помощ от приятел

       Събуждаме се в 5 ч.  Сутрешния тоалет и закуската отнемат около час. Снощи бе хубаво.

Сега е мъгливо студено с лек ръмеж. По пътеката от където дойдохме, но от къде се

тръгва към върха, от 6:10 до и 20 търсим. Най накрая схващам още 200-300 метра назад и

тогава е разклона за върха. Снощи в здрача е останал незабелязан, а се пада и в гръб.

      Тръгваме в дясно нагоре на североизток, отначало е по-плавно в гората. Постепенно

става по-стръмно, добре че и мъглата не е толкова гъста. По описанието го дават да се

подсекат западните склонове на вр.Зла могила, да се мине под Харамийско кладенче,

не видяхме такова или указание. Видяхме да бяга сърна по склона, губи се в гъстака

преди да успеем да я снимаме. Още по-стръмно става, излизаме от гората, по пилоните

директно на горе и изток, леко на север. С няколко почивки излизаме на заравненост.

     Върха е пред нас, още един напън.  Руми директно, а аз на серпентини се качваме.

Часът е 7 пред бариерата на станцията, отново задавам въпрос има ли някой, без

отговор. Снимки да запечатаме момента на върха.

 Сякаш има някой вътре, но така и не се отзова на следващо повикване. Не се бавим повече от 10 минути и на изток.

     Слизането по билото е леко, бързо се топят километри. След като излязохме от гората

почти се изчисти леко облачно. Пътеката и пилоните са леко от север, докато на изток

се стигне границата на гората. От там се завива на север и по изровен път се спуска

доста стръмно отначало, постепенно наклона става по плавен и приятен за слизане.

Маркировката се следи по дърветата в началото горе широколистни, после иглолистни

и пак от по-горните, но доста по стари и на рядко. В 8:10 сме на Зла поляна. Пълно е с

крави, коне с пастири, явно току що ги изкарват. Поздравяваме се с хората но не спираме при заслона. Поляната е разделена на две, от височина в средата, гърбица.

         На ляво и на север от изток има разклон за Врачеш, пътеката в дясно е нашата на

югоизток към върха и гората, но явно ще го подсечем от тази страна. Всъщност си е

път и то хубав, продължаваме по него и в гората. Кое е месноста Сватбарника,

следва да минем покрай връх Коня как да разберем?

        Следим маркировката, че има доста други горски пътища. Има сечище там е доста изровено, с клони и кубирани дърва. Посоката основно е на югоизток, но има право на изток, завои на юг, полянки, слизане и качване, но не стръмни, почти е равно, колкото може да е.

       Ловджийски чакала близо до гората, при поляните, нови и по-стари, поне на 3 места. В 10 ч. минаваме покрай фургон на поляна в ляво от нас, след малко при следващата

поляна още един но по различен от предния. Тук сме на по високо и в по-рехава гора.

Определено марките следват билото, това също е ориентир, да не се тръгне погрешно.

    Следва мочурлива полянка, после и разорана нива в гората, има такива ниви, засяват

се за и с храна за дивите животни. Бързо съобразяваме по завои и разклони накъде да

тръгнем, няма лутане и суетене, вярно по-бавничко, но няма назад, напред напредваме.

      На 11:10 сме на Хайдушкото кладенче, спираме за кратка почивка и отново на път.

По този който държим си личи че е като главен, срещнахме и два камиона някъде преди

10 часа да отиват към сечището за извозване на дърва поздравих ги хората. Маркировката по пътя не е толкова на гъсто, но я има по разклоните това ни трябва. Чува се някакво буботене шум отначало сякаш глухо, далечно постепенно се усилва. При ляв завой започваме да слизаме по склона с доста дълги плавни серпентини.

        Отново сечища вляво и дясно и пътища, но този по който се върви си личи отличава

се от разклоненията. Доста надолу слизаме явно наближаваме прохода, шума е силен.

Шум и зад нас, камионите се връщат натоварени с дърва, изравняват се с нас и спират. Предложението им е да ни свалят раниците до прохода, те докато претоварват ние ще

слезем и си ги вземем, приема се. Часът е 12:15, да сме на 3 завоя преди

прохода. Докато се огледаме и разменим две приказки спираме пред бариерата.

 Мием се на чешмата при мечката. Сядаме на сянка под върбата за обяд. Времето се оправи топло, дори горещо. Гледаме и как става претоварването, от този курс напълниха каросерията, остана ремаркето, ще се връщат за още един курс. Готови сме почти едновременно те с

работата, ние с обяда. Вземаме си довиждане, благодарим, на запад, а ние на изток.

     Часът е 13 тръгваме по асфалта на юг и надолу, но това е само за малко. Завиваме на

ляво и изток още на първото отклонение, трябва да е пътя за Горно Камарци.

Табела за шофьорите няма, но за нас маркировката личи. Отбивката от този път да

е близо, ама не е. Има поне 2 разклонения вляво докато дойде и за нас. Горещо си е по асфалта, наближава и 30 като се отбиваме към портала на ДДС - Витиня и покрай оградата. Вървенето не е много леко тук, доста паднали дървета, пътеката ги заобикаля, марките са по встрани на места, но по внимателно и се получава. Някъде по средата на пътя покрай оградата, се отделя за малко от нея за да преодолее дол. Мястото е по открито мочурливо с папрати, къпини, шипки, гадничко. Вероятно има изворче и е добре да се попълнят запасите, не го търсихме, а трябваше отчитам грешка. Мястото трябва да е в местността Падалата/Водопада/,  южно от вр. Разкола.

      Качваме се по склона, пак покрай оградата, до и пред нов портал и асфалт от югоизток.

Маркировка няма, покрай оградата не се вижда, по асфалта пак, между тях пак не откривам. Румка чака с раниците пред портала. Качвам се на високото и открито малко

в север от пътя, на изток и долу се вижда това което ни трябва, паметника. Обратно.

     Само по шосето, стигаме прохода Арабаконак. Кола и семейство на пикник от София.

15 часа е почивка на сянка, разговаряме, вода имат в повече, а и са с кола. Допълваме

шишетата и на път. Отново лутане накъде е точно пътеката, при паметника на брезата

има, но къде е другата по кое пътче и в посока. След обхождане хващаме верния.

     По диагонал на долу на североизток към млада иглолистна горичка. Слиза на ново,

друго седло, след което продължава по черния коларски път на изток. Набира се висо-

чина със серпентини, посоката е по скоро на североизток, понякога право на север.

На две или три места серпентините се секат напряко, но е доста обрасло, пътека на

места не личи, марките и те далечко една от друга, трудно, бавим се но става. Поне няма връщане назад и лутане. Набрали достатъчно височина към връх Звездец, пътя върви почти по хоризонтал, маркировка по него почти липсва. Появява се при разклоненията, а това е важно. На 16:20 сме при разклонението до фургона-барака.

Знаем че нагоре към него може да се и объркаме, инфо за обрасло и липсващи марки.

Ставало и по пътя, по склонни сме за натам. Шум на мотори, ще питаме, махам, спират.

Обясняват, по пътя било по-добре,стигаме разклона, нагоре качване, има маркировка.

На 17 ч. до чешма и мостче след нея. Време беше да се разхладим, измием и пием, попълваме и вече почти изчерпаните запаси от вода. Нататък и след малко още една друго мостче, поляна с беседка, коли и хора на пикник, канят ни да спрем за малко. На ход им отговарям че имаме още да вървим и то доста, за сега гоним х. Чавдар.

На около час след разклона, към 18 сме на превала и билото, малко преди това има пак чешма. От превала на юг би трябвало да е началото на прага Гълабец. На запад по пътя се мярнаха останки от калдаръм, трябва да е бил Римския. Не успях да разбера само къде остана Караджов камък.

До хижата от превала го дават 4 км., а вървяхме към 45-50 мин., задминават ни 2 АТВ,

давайте близо е  не остана. Даваме, махаме крачоли, ама не спори нещо, поуморихме се. Преди 19 най-сетне стигаме Чавдар, ще починем малко. Дали да продължим или да останем тук? Проблем за нощуване няма да имаме ако решим да останем.

Звъня на хижаря от Кашана, никакво оставане чака ни, уморени сме вървим по-бавно.

Голямо си е нагорнището докато излезем над горския пояс и почти директно на север.

За 20 мин. излизаме.

Току пред паметника ни настига АТВ, с момчето и момичето, знаели са се с хижаря, помолил ги да ни помогнат и ни спестят от ходенето. Качва се щерката и раниците, хвръкват по пътя.

Снимки се гласяхме да си правим, на паметника в местността Хаджийца, под Етрополска баба. Направих ама с телефона, фотото остана в Румка, не са чак така добри но биват. Без багаж се върви, направо хвърча.

На пътя под върха южно и аз се качвам на това „животно” АТВ за сефте и последно до сега. Момичето със щерката са някъде напред, на заслона Говедарника под вр. Марагидия. Така разбрах че се казва мястото от стопаните му. По някоя снимка след като си взехме довиждане. Времето напредва стана 20 ч.

Напред пред и по здрач. 

Скоро фарове и спира джип, запознаваме се със Станислав, хижаря на Кашана. Бързо менящи се картини и гледки на юг и север след залез. Целта достигната по тъмно. Посреща ни охраната, красиво черно куче, до сутринта ставаме приятели, но си пази територията. Настаняваме се в едно от бунгалата, няма други хора. Баня, топла вода, душ. Свежи и бодри след около час сме на вечеря в столовата. Приятно си прекарахме вечерта и преди 24ч. се оттеглихме за сън. Преди това „чисти сметки, добри приятели”.

     Благодарни сме на всички които ни помогнаха през този ден, събрала се бе вече доста

умора. Проблеми с маркировката по пътя, критичен за прехода момент.

  За прехода през деня изминати към 50км. за 16ч. с почивките и помощ.

Успешен ден, завършен по план, предполагам ще преодолеем кризата.