Ден 5 - 30.07. понеделник - х.Кашана - Планински извори - Кончето – Вежен - х.Ехо

Ден 5-30.07. понеделник -  х.Кашана - Планински извори -

     Кончето – Вежен - х.Ехо

                                През бурята

      Ставаме след 5ч. Тоалет, закуска, вземаме продукти, храна, хляб от Станислав предварително заявени, плащаме на тръгване. Остатъците от вчерашната храна на

кучето и то доволно. В 6:40 отново на път на изток,  на асфалта, пътя, чешмата

пълним бутилките, пием до насита и нагоре към превала на прохода.

       От  там на изток по черния път и нагоре, почти веднага се завива на североизток.

По западния склон,стабилно продължително и скоростно изкачване, няма начин

тази височина пред нас трябва да се преодолее. За 15-20 минути излизаме над гората.

       След 7 ч. сме по пилоните на зимната маркировка почти право на изток леко в север.

Качваме Капалу /Капулски/ от тераса на тераса, стръмнините между тях, стъпало по стъпало. На седловинката от изток името Каменна Стръга, че има камъни има, ама

не е чак така тясно, от нея южно и към върха на 100 метра да има вода, не я търсим.

Тръгнали сме само преди час, нямаме нужда от вода, не пече не е горещо.

        Към връх Кордуна е по стеснено, все е открито поляни клек, хвойна туфи, почти без дръвчета, по някое ниско, отделни камъни и групи от тях. Стръмнината намалява с набирането на височина сравнително по равно е. Насреща леко вдясно и юг е Свищиплаз, ако го качваме ще ни отидат силите рано. Доста заплашително изглежда, скали улеи, какво ли ще е зимата.

Трябваше май да се заобиколи, откъде ли? Да пътека, път по билото го обхожда, заобикаля от ляво от север. На там остават Лопянската гора, върховете Голяма занога и Разбой. Излизаме на седлото от изток. Насреща върха да е Гроба, под нас от юг долу широката долина да е Чукара.

На там пак да има извор, за него или по надолу да е с име Атбунар. Не случайно първи срещи за деня със стада от коне. Няма да са глупави въртят се край водата. Времето не е слънчево, но не е и студено, приятно спори ни крачката. Загряли сме добре, в ритъм ходенето спори, май мускулната треска е преодоляна.

Тук някъде на север трябва да е разклона за Ямна, но сме го пропуснали мястото.

В 9 ч. сме на разклона лятната пътека за х.Свищиплаз. Продължаваме на изток по

билото гоним „Михаля”, буквално и преносно. Скали и зъбери, малко под тях от юг сме. Долу в ниското се виждат две постройки, предполагаме едната е на хижата, а другата да е Тихия кът /Извора/. Горе камънаците си продължават интересничко си е.

Изравняваме се с тях подминаваме ги. 9:50 ч. на разклона за зимния път към хижата. Пътя по билото е еднообразен, но пък гледките са чудесни. Избираш си местенце сядаш и съзерцаваш, де това време. Подухва леко, някъде и силно облачно но не мъгливо. Май извадихме късмет да не ни пече слънцето на откритото, не е студено.

Почти не сме пили и вода, само поразквасваме уста и напред, спори, доста километри

отхвърлихме. През пасища туфи, хвойна, клек, тук там боровинки, явно няма много

тази година и това е навсякъде, направи ни впечатление още при тръгването от Ком.

Личи си не че приятелите са минали, просто слаб завръз, или опрашването, може да

е и студа. На 11:40 спираме за обяд в западното подножие на първия двухилядник по

пътя под Косица на Косишки превал. Отнема ни половин час, на 12:10 сме нагоре.

 Щурмуваме височината, на без 10 на върха, щерката напред снимка на тати.

Слизаме на седлото Табиите, пак кръстопът на север за Черни Вит на юг Пирдоп.

Тук някъде е и зимна и лятна пътека за х.Паскал, не ги запомних точно къде бяха.

 13ч. на Паскал, аз снимам Руми. 

Нататък е почти равно. Има пак скали и поляни. За още час и сме на връх Картала, струпана голяма група гранитни скали и отделно е по скалисто е на места, леко се замъглява, но е сравнително добре. На север се вижда хижа това ще е Момина поляна, отклонението за нея правилно заключение. 

Движим се леко северно  от билото. До тук през  повечето време пътеката е от юг. Следва сръмничко и кратко спускане по каменлив склон към платото Боатин /Гьолджука/, има си гьол и коне. Място пак с Разделена вода. На север е р. Боатин на юг Тополница, мъглица и припича, бързо се менят. Срещаме и първите хора за деня, нe коне. Мислим ги за пастири, но не, не са и

боровинкаджии с тези тенекии в раниците, а са излезли за гъби хората и това видях.

Хижа Планински извори, чудесна постройка, голяма на хубаво място, но превърната

на обор, без прозорци и врати часът е 14:25. Не спираме мирише и е минирано.

При добро желание може да се оправи,  все още не е загубена, покрива стените са

здрави. Стегне ли се и се сложи ограда да не влиза добитък ще стане, иска работа.

 На и 35 сме на 5-те чучура, почивката е там, гасим подпалените стъпала, закуска по

някоя бисквитка. Става студено излиза вятър, а като спряхме бе напекло чак.

        Тръгваме нагоре към връх Тетевенска баба, абе много баби много нещо е тука. Доста висока хвойна, като гора над човешки бой и скали сипеи на места. Взе да ръми усилва се, вадим дъждобрани, спира, прибираме. Подсича се не се кача на север, 15ч. под върха, спускане на югоизток, тук е още по голо, каменисто със сипеи мокро иска внимаване. След 20 мин., на седлото Антонски превал/Попови гробове/.

Познато вече ето пътеката по която слязохме в селото. По друг начин изглежда като идваш от запад, пътеката по която слязохме сега ни се стори лека, а преди си мислехме как ли ще се качва. Нататък продължаваме по пътеката с набиране на височина плавно и от юг.

Среща една, втора с боровинкаджии, разминаваме се поздрав, слизат по пътеката

към селото. Преди това като слизахме към превала, група от 7-8 туристи също зави

нататък, но не се засякохме. След първото подсичане, още едно с набиране на височина пак сме от юг.На превала трябваше да има оградено място, като каптаж, поне такива са ми

спомените а сега не го забелязах, дали е от посоката или пък се бъркам нещо.

         От седлото предполагам се тръгва да се качва връх Булваня, Руми

тръгва по зимната маркировка. Виждам подсичаща пътека от север поемам по нея. Трудничко е с това качване,  все гледам да си спестя усилие и някой метър в повече. Пилоните и нея ги виждам дори си говорим, че спестих усилия. Излизаме на седлото от изток пак сме заедно. Това трябва да са Хайдушки камъни. Виждам,  че от седлото към Безименния и Братанците пътеката сега се премества и подсича от юг, зимната е по билото. Спор да вървим по нея. Нали предния път от там минахме, сега гледам да спестя това нагоре, надолу. Пилоните се виждат ако се загуби пътеката тръгваме към тях. Давай по нея. При подсичането от север на два, три камъка имаше марки значи това е пътеката за през лятото. По тази сега пак се виждат, успокоява се за малко, но след това пак да вървим по пилоните. Не изтраях давам диагонално но вече от изток към тях без пътека, на мен не ми пречи да вървя, на нея е трудно, пак мърморене. Пилоните, та пилоните, те ти ги бе човек, но губим време така.

         След малко на седлото западно от Малка Братаница, а можеше и нея да

подсечем от юг и да излезем на високото над Кончето. Загубихме 20минути някъде.

Нея височина също можехме да си спестим, но гледам мир да има, по пилоните. Вероятно още 20 изгубени минути.

18:15 тръгваме по Кончето, на и 35 вече сме от изток. Пак се любуваме на гледки, снимки на същите места като преди. Дали ще стигнем до Ехо, дали да не нощуваме при чешмата под Каменната порта?

Малък Вежен, Пъпа. Този път видях къде е отклонението през Въртопа за Копривщица.

20ч. на върха Вежен, наслаждаваме се за кратко, явно няма да стигнем по светло. Слизаме към малко връхче на изток, подсичаме от север вятъра се усили.

20:20 на Каменната порта, оглеждам за място, където да нощуваме. На завет, процеп в скалите, ниша, вода проблем няма, Влахин бунар на- до 500 метра. Нещо времето не ми харесва, мирише на дъжд, а и време има, тази вечер е пълнолуние. Номерата на пилоните х.Ехо, на 333, някакви си 140-50 пилона до там, през 500 метра да са, а някъде са по близо, за 2ч., хайде още половин да сложим в по-вече, ще стигнем.

 Продължаваме подсичаме връх Каменитица по маркировкатаот юг, от тук някъде

тя е нова и личи отлично, непознато вече но пък перфектно, за това и продължихме вероятно. Започваме стръмно и продължително слизане по гребена на склона на североизток към седлото и превала на Рибаришки проход. Слънцето все още не е залязло, ние сме в сянката на Вежен. Навярно няма да видим залеза в нея посока се заоблачава. Чуват се гръмотевици, има и светкавици, но са далеч на запад, дано да стигнем до хижата. Излизаме на Горни Ветровити преслап, светкавица броя до 100 чува се и гръм, буря май идва и наближава доста бързо, ще я има една. Приготвяме дъждобраните да са подръка, челниците и те, че вече е почти тъмно.

От святкане до гръм пада на 60, следващото вече на 40, а дано го завърти. Няма да ни се размине все по близко е първи капки и силни пориви на вятъра. Бързаме максимално, малко преди седлото под Юмрука заваля, 21:05-10 е часа.

         Включваме челници, дъждобраните вече са сложени, почти без спиране, сега

само вдигаме качулките. 21:20 дъждът се усилва осезателно. Светкавица броя

отново 1,2  гръм. Още сме на открито, но почти пред гората, рискуваме да ни

трясне, но не спираме. Маркировката пилоните личат, виждат се доста напред.

         Само да не хванем тази по билото, не на вярната сме, по лятната от запад-север.

Влизаме в гората и дъжда май понамаля, а и светкавици и гръм се отдалечиха.

Окото на бурята май не ни видя, нищо че влязохме в полезрението му.

Мочурливо място, внимание, то има ли какво още да се мокри. Тука ще да е

Сладкото изворче. Няма смисъл да го търсим, водата е в повече, сушина ни е

нужна. Дъжда намаля, вече е тих кротък. Хижата трябва да е близо вече, видяхме

светлините, като включихме фаровете. В гората ги изгубихме, но е време да се

появят. Вятър вече почти няма, само ръми, светкавици и гръм надалеко.

Най накрая хижата, 22:20, де го входа, тука е не е залостено. Успяхме!

Столовата, кухнята, хижаря и гореща супичка за вечеря. 22:40 хапваме доволно. Стаята над банята, топло сушим мокри дрехи и пране, след хубаво напарване под душа. Отлична стая.

Равносметка, успешно приключил, един още по-тежък ден - към 55 км. за 16 ч.