15 ден - 09.08 - четвъртък - Г.Д.Елешница - Голямата нива - Сухото дере -Ришки проход

15 ден - 09.08 - четвъртък  - Г.Д. Елешница - Голямата   нива - Сухото дере - Ришки проход  

            Лабиринта и кошмара на изтока, през гори Телилейски

        На сутринта събуждането е малко преди 6 ч. Обичайните процедури отнемат половин час. Май не успяхме да спим съвсем комфортно от твърдите дъски и се пробуждахме. Отивам до чешмата за вода за да имаме за през целия ден, очакваме изненади всякакви.

       Преди да тръгнем решаваме, че си заслужава да се документира цялата обстановка.

Снимки за спомен от постройките, мястото на нощувката и ние в цялото си „великолепие”. Всичко това отнема време, докато се наканим почти е вече 7:30ч.

       Поемаме по пътя който е в дясно и на изток от постройките, като застанеш с лице на север, по течението на реката, тя трябва да ти е от ляво и на запад. По този път на изток като се тръгне от ляво трябва да остане поточе, което се влива в реката долу при моста, където е чешмата на север. На изток неусетно набираш височина по северен склон на рид/хребет/. Начало на деня енергия и приятно затопляне. Какво ли ни чака пък днес?

       Пътя вече не е чакълиран и се върви спокойно. Трябва да се внимава има доста пресичания с други пътища, да не се хване по грешния. Маркировката не е толкова на гъсто, по на рядко я има. На разклоните което е важно я има, но пак си иска търсене. Може да я забележиш веднага или малко по нататък, навътре по пътя и има напред-назад да се провери. Обикновенно има на верния и вързани бели лентички от велосипедистите навярно, но и не винаги ги има, а понякога не се и виждат веднага.

По пътя някъде въобще я няма при по кратките отсечки между два разклона. При по дългите може да се види на 1-2 места. Има обрасли пътища с паднали дървета, които трябва да заобиколиш, да се провреш или пък прескочиш. Вниманието е ангажирано.

     След около час вървене си се вдигнал и се прехвърляш през билото от север на юг. Започва се слизане към дол по-скоро долина с поляни и мочурливи места, които са в дясно и на югоизток, а пътеката е по северно на границата с гората или в нея. Доста по в дясно и от юг зад долината ограждащи я има възвишения със скали. Предполагам че гова е Мътни дол. Достига се до разклон под формата на буква”Н”. Пътя в дясно през сухо дере е като късата чертичка, след което има назад на югозапад и напред на югоизток. По този път на две стари дървета има от старата „жълто-червена”марка, но до там. Продължавам по пътя в тази посока и нагазвам в мочур с ракита и върбалак. Обратно няма да е това. Грешен път. Търсим верния, но кой е той?

Остава да е този на североизток и с качване на горе, продължението на този по който дойдохме от запад. Много е обрасло, но няма накъде да е другаде. Навеждам се да си взема раницата с поглед на там, точно срещу погледа така наведен на клонка мяркам бяла лентичка видима точно и само по този начин и ъгъл на гледане. Еврика-Ура напред. Това бе най-сериозното размотаване и лутане до тук, преди това се оправяхме много бързо при разклоните почти веднага, а тук зор видяхме. /Това вече не е проблем/.

     След около 10-15 до 20 мин. стигаме до нов разклон. Дървета поляна пейка пред разпадане и пънчета. Разпознаваме го от снмките които сме гледали-Голямата нива. Часът е 9:10 с лутането точно за 2 ч. от горското Елешница сме стигнали до тук-добре. Спираме за кратка почивка, вафличка, бисквика, водичка и отново по пътя си.

      Отначало е по плавно качване след завоя на североизток. Става стръмно и по обрасло, но е проходимо. Не се и качваме към билото по средата на склона завой на пътя на изток и почти по хоризонтал се върви, дори си е малко на спускане, приятно и хубаво. /Сега вече знам, този завой на изток къде води, по добре си е нагоре към билото, нищо че още малко е стръмно и обрасло с капинак вероятно отново нищо че чистихме там/.

       Попадаме в най - голямото препятствие да преминеш Сухото дере. Отначало си помислих като тръгнахме по него на север, че е същото на което се забатачихме преди похода. Бе доста рано за да е то, някъде около 10 поехме в лабиринта на джунглата. Не може да се опише трябва да се мине за да се усети. Търсиш маркировката накъде да вървиш?

Провиране, прескачане, пълзене, претъркулване, на ляво, на дясно, горе, долу, обратно, на единия склон, на другия, по дерето, коприва, шипки, капинак, дърветата са огънати,

наклонени, нападали, стволове преплетени като два гребена, от и с различна дебелина.

       Ясно ни е че всичко това е причинено от ранно падналия сняг миналата есен. Пречупени през средата дебели дървета, изтръгнати с корените, за малките не говорим те са направо на трески. Натръшкано сякаш великан е вилнял навсякъде. Оглеждаш се така ли трябва да е дали си на верен път, тука има марка, но къде е следващата.

        Много трудно но издрапахме до горе, справихме се. Изтощени, изцедени и психически почти пред срив, се съвземаме много бързо, че ще има още една по малка такава порция знаем, дано няма други и колко още има до тогава като време? Ако има и други такива места ще успеем ли през този ден? Синините, охлузванията, изподраното и натъртванията от този ден си личаха поне 2 седмици след края на похода.

       Тъкмо вече сме почти издрапали и телефона звъни, кой ли се е притеснил, а Мечо е.

Спираме вземаме въздух и радостно му съобщавам, спокойно минахме „Рубикона”.

Той също ни успокоява, няма по трудно от това, успели сте, ще завършите, пазете се.

       Следва завой малко под билото на югоизток, заобикаляме връх от юг, на североизток към седловина от изток. От нея се прехвърляме северно от билото по път малко под него, до следващото седло на изток. Слизане към дере горе високо и превал, с друго прехвърляне от север. Обрасло но сравнително добре проходимо, на места е по-трудно. Маркировката се следи, но изисква внимание и концентрация, губим и намираме бързо. Помага и това че макар и трудно забележими, но успявам да следвам дирите на миналите преди нас, явно е че и те са се лутали тук там, ляво, дясно, горе, долу.

      Слизането е доста на долу по северния склон и прехвърляне в ниското на югоизток. Очаквах да има вода някъде тук долу, но като не намерихме малко по-горе обядваме. Имаме нужда от тази почивка и нова доза енергия. За  половин час до 13 ч.-добре си е.

     Продължаваме с изкачването в смесена гора по северния склон в посока на югоизток.

Отново доста трудно се следи маркировката, пътека буквално няма, някакви следи има, но са доста объркващи. Налага се да оставяме раниците, ходим напред или в страни от 50-100 или 200 метра докато не се видят поне 2 марки напред и връщане обратно за багажа и тогава отново. Добре че не е постоянно, а само на 3-4 места се налага.

    Набрали височина отново, почти до билото под него от север, продължаваме на североизток почти по хоризонтал. Излезли сме на изоставен черен път по който се движим нормално, е навсякъде да е така, но е кратка радостта. Все пак глътка отдих.

      Ново изпитание като излязохме на обрасла седловина, превал. Накъде ли ще е пък?

Прехвърляме се от юг на билото и плавно слизане по склона на югоизток. Постепенно се продължава почти по хоризонтал на изток. Пътя си личи, но е с нападали дървета и клони. Провиране, прескачане, заобикаляне, оттренирани вече действия и се справяме.

       Отново прехвърляне през билото и слизане на седло обрасло, но съзираме табела за вода на 200 метра, тъкмо на време идва имаме нужда от това и кратка почивка. Часа е

след 14:30, бавим се до преди 15. Направи ми впечатление че сякаш някой е бивакувал тук, както бе при Цигански. Следите оставени по които се ориентирахме на места са също оставени наскоро. Правим си снимка тук на сравнително чисто от дървета място.

Нямаме много снимки от този ден, поради провирането апарата е прибран по дълбоко да не го повредим, ударим някъде, че имаме вече такава случка точно пред Вихрен. Все пак имаме по някоя снимка на такива сравнително добри места и с гледки.

       Продължаваме на североизток с обхождане по южен склон, сравнително равно с леки слизания и качвания и завои. Препятсвия има, но си е направо песен в сравнение с преди

това и дерето. Скоро достигаме и до нашето си „ любимо деренце”, познахме си го веднага и документираме гледката. Прибираме фотото и поемаме опита го имаме. Справяме се доста добре, а и знаем вече откъде и как можем да минем, накъде да продължим. Съвсем друго си е вече по обхождан маршрут познато място. Знаеш накъде да се насочиш, какво да търсиш и как да го откриеш и преминеш. Тук така, а там така.

     Преодоляно е това препятствие на север. Завой по склоно със стръмно кратко качване.

Може и да се оглеждаме на места как да продължим, но е почти без да се спираме. После на североизток вече всичко си е наред. Успокоихме се справихме се с джунглата, вече и да има проблеми сме абсолютно сигурни че ще финишираме при морето и фара. Часа е 16 още 2 часа до 18 сме на прохода, правим сметки вървейки за утрешния ден.

     Вървим нагоре към обраслата с капинак поляна в гората. От запад от дерето и от северозапад към това южно ребро водят пътища по които дори и да се продължи по дерето, ще те изведат пак на този разклон. Продължава се по източната страна на върха.

/Пътеките вече са разчистени и премаркирани добре, преминаването е дълго но лесно./

         На север достигаме почти до билото, след което се завива на изток и се върви южно от него. При завоя на проучването спряхме за обяд, разпознаваме си мястото-точно тук беше. Тук и нататък на изток тогава не бе минавал никой. Та обрахме всичкия боклук от цвят на балдаран, лепка, тръни, паяджина, шума и какво ли не сипещо се отгоре ни.

     Сега вече се върви по спокойно, личи си че и други са минавали няма го прахоляка. Въпреки това не е лесно да се държи пътеката, има си доста препятсвия по нея. Излиза се на открито място на билото, Вълчата скала. Открива се чудесна панорамна гледка на север. Всичко от почти запад, през север, на изток след Ришки проход и скалите там и чак на югоизток. Няма начин тук да не се направят снимки, за спомен.

     До сега времето бе хубаво, сега задухва силен вятър, заоблачава се, мъчи се да завали. Бързаме още малко напред да сме поне на югоизток, че там е сравнително по чисто. Веднъж да слезем на черния път, ако иска да се излива. Завой на юг и към седло. Качване към отсрешния рид и на изток по него, равно е. Спуска ме се надолу на североизток към пътя. Май ще ни се размине мокренето. Стигнахме пътя и завой по него на изток. Кое време стана, а към 17, добре си е за 1 ч. до тук след измъкването от дерето.

      По пътя все на изток, леко от юг на билото, почти е все с плавно слизане. Тук вече дори не следим маркировката, крачката спори, но и умората си казва думата. Разговора е за това че от Крумовия мост до заслона на Хазим горския не съм го минавал по тоя път. Не очакваме да има  изненади. При разузнаването минах по варианта от север, където си е доста обрасло и не газено. Показването на този участък оставяме за друг път.

     Целия маршрут за утре до Дъскотна го смятаме, е като знака за долар”$” на обратно.

Варианта със северната дъга към заслана на Хазим, а през Рупча и Планиница е южна дъга. Основния маршрут си е по билото правата черта на знака и най-краткото. Утре това от север ще го избегнем, но ще минем през селата, че имам уговорка.

    Така без да внимаваш за маркировката като на автопилот е много по-добре. Пада напрежението и очите се успокояват след постоянното взиране, психическа почивка.

Завоя по пътя и спускането на север. Отново на изток и излизането на превала на прохода. Завиваме на юг, за малко по асфалта. При следващите пътни знаци в дясно.

      Самия превал на прохода е като „Т”образно кръстовище, асфалта е север-юг, а черния път запад. Идвайки от там по-популярния и по-добър вариант е на юг,  но и на север не е грешка. Вече го споменах, но ще повторя събират се при заслона на Хазим горския.

      До превала ни отне още час време. Завивайки на юг се влиза в гората по пряка пътека и избягваш автомобилния трафик и дългото ходене по асфалт, съкращаваш на половина.

Като минавахме по тази пътека имаше паднали дървета на места, а иначе е много приятно. Вода има почти веднага след като тръгнеш по нея, долу в дясно по пътека.

        Сега и тук е почистено и премаркирано. Отбелязано е и мястото от което излизаш на асфалта спускаш се по него на изток и слизаш на Петоструйната чешма с беседка. Местото е удобно за бивак, това е бившия пионерски лагер, личи ако се вгледаш.

За 30-40 мин. по пряката пътека излизаме на Крумовия мост часа 18:23 и снимки.

/Стария мост вече го няма, само паметника пред него от юг стои, пътеката завива точно там за да се продължи/. За днес прехода ни е до тук. Приключи успешно „ада на изтока”.

Утре сутринта ще се върнем отново тук за да продължим нататък по пътеката.

     Нощувката на прохода сме си я уредили предварително, преди да тръгнем на похода.

Трябва да продължим още 10 мин. по асфалта на юг до бунгалата на Горското Немой дере. Те са над пътя от изток, на него има и чешма при отбивка и завой. От долу и запад има вила-хижа на пътното със заведение, но не работят и тогава и сега, беше някога.

     Пристигаме при бунгалата, трябва да има охрана човек не се вижда обаче никой.

Все пак имам телефона на началника на горското разбрали сме се и му звъня. Обхватът се губи, но успяваме да се свържем. Ще трябва да изчакаме малко. Към 19 се появява нужния ни човек и ни настанява в бунголо с беседка отпред. Раниците вътре. Измиваме се и докато е още светло решаваме да вечеряме в беседката. Можеше да стане и на лампа, но вероятноста да бъдем нахапани от комари е 99%. „По важна е рънатъ, тя прай борбътъ”. Банята и прането ще почакат за после. Обаче задължително краката измити и боси по сандали щляпащи си приготвяме вечерята.

     Както всяка вечер и сега правим разбор, отчитаме как сме се движили, къде е било трудно и с проблеми. Прехвърляме наново маршрута в главите си, по лесно се помни. Завои, разклонения, обърквания, какво е можело да направим по-добре, по-удачно. Просто е необходимо, дори и след еднодневен преход, да отчетеш грешките, учиш се. Много добре ни дойде и това че вчера продължихме до Елешница, но и го направихме точно поради това че си имахме някаква представа за това което ни очаква.

      Вечерята ни продължи май малко повече от час, но така си и почива човек от деня. След 20:30 се прибираме в бунгалото.Много уютно, може да се каже луксозно нараво.

Все едно си в апартамент в хотел. Най-доброто в целия преход, изключвайки Емона.

     През банята един по един, а че имахме нужда от това си е ясно. Водата, благодат. Изпираме и простираме отвън. Времето приятно не горещо, ще спим на отворен прозорец, но има комарник. Усрокоили сме и домашните в къщи и за плановете ни.

Продължителност от 7:25-30 на Елешница до бунгалата на Немой дере с всичко в 18:40.