Ден 9 - 03.08. петък - х. Тъжа - х. Мазалат - х.Узана - Шипка - х. Бузлуджа

Ден 9 - 03.08. петък -  х. Тъжа -  х. Мазалат - х.Узана - Шипка - х. Бузлуджа

                   С песен на уста, но и нещо ме срезна

                                            

     Пристигнахме снощи навреме, добре отпочинали сутринта в 5ч. сме на крак. В 6:10 вече сме тръгнали, обратно и надолу по склона. Пресичаме реката идваща от север. На изток сме по долината, зимната маркировка, върви по пътя и пътека по границата на северния склон. Приятни, леки първи километри, по равно за раздвижване.

За около половин час достигаме до постройки, които са на север, в ляво от нас. Прилича на вила, ведомствена база, май на МВР. Пътя прави завой на югоизток, по диагонал почти сече долината в нея посока, към склона и гората насреща. На няколко пъти 2-3 се пресича реката по мост и брод, пътеката ги избягва до минимум, но тези са наложителните, който иска може и да гази по пътя.

      От североизток по дола, вероятно това е Роза дере, идва друга рекичка. 6:30 е. Натам пак има постройки и техника, коли, камиони, багери, булдозери - база на горското предполагам. Доста назад и юг по склона е постройката Мандрата. Вероятно поради това че тук се сбират няколко реки местността носи името Смесите.

      Започваме доста продължително и стръмно в началото изкачване в иглолистната гора.

Серпентините го правят постепенно по плавно и не толкова уморително, силите са пресни, вървя насмогвам на младежта. Това трябва да е Гърмящата гора. Долу си личи, че е дело на човешка ръка, но нагоре преминава в широколистна и е по стара.

     Стъпките ни отекват, дали от там не носи името си. Горе местото пък е Крачела, дали не е от крачка. На седло сме от изток на височината която преодоляхме. Среща с овчар и стадото му. Зимната се качва на следващия връх почти по гребена. Интерисува ни не може ли по пътя. Тука и през лятото става, по нататък да внимаваме, пътя е към Триглав и Кадемлиите, нашият е в ляво да следим знаците имало ги. Благодарим! Обясни ни човека кое как е къде да гледаме, какво ни очаква нататък. Заобикаляме от юг. Обръща ме се често назад, гледката по пътя към хижата и от вчера към Ботев ???!!!

Кое какво е напред, пасището Пашовица, дали е това тук. Местността Кръста, вероятно

между двата паметника или е горе, където се събират, кръстосват пътеките. От север да е местността Деветте кладенци, ще има сигурно и вода няма начин, щом са 9. Часа е 7:30.

       Напред към следващия връх, сега подсичаме от север, до пътя пирамида с паметна плоча, гроб, на възстанника дядо Фильо Радев, дали от него не идва името на върха Гроба, при седлото от изток има още един. 7:45. По пътя ни задминават боровинкаджии. Колите им са тук, а те се пръскат по склона пред нас. Качваме връх Росоватец.

      Пътя зави в дясно на юг. Не е много стръмно, има боровинки, но са много по малко

от тези вчера по Кръстците и Костенурката, казахме го на „приятелите”. Питат, разпитват, едва ли не да се върнем да им покажем къде е точно. Не спираме обясненията на ход и на горе, останаха доста на долу под нас.

       Излизаме на нов превал, седло, на юг е масива на Триглав, това ще е Чим колиба.

Гледка назад на югоизток е долината на Кадемлийска река и рида Жабата.На запад за последно може да е красвеца  Ботев, Марагидик, долината, хижата.

На север долините на Мокра Бяла и Багарещица, на югоизток е Габровница.

        Поуморих се леко изоставам, младежта пое по пилоните към върха на север.

Не ми се кача и това, виждам газена и добре личаща пътека, да го подсича по склона

от изток, поемам по нея. Питат накъде, има пътека вървя, вие по тази си карайте.

       Изгубвам ги от поглед, за сега ми е леко,спускам се добре, но имам някакви болки в

левия крак. Един, втори, трети улей, камъни, сипеи, така зимната личи надолу и напред.

Гледката чудесна Пеещите скали са насреща, на юг грамадата красота, север простор.

Почти съм под върха, когато децата взеха да слизат от там, имам преднина ама се

движа бавно, болката е силна. 8:20. Докато стигнем до началото на скалите, вече съм задминат. Първа по продължителна почивка, вземам хапче, разтривка, мазило. Май дадох силно темпо и резултата е налице, схващане и болки, дано отмине къде е Бузлуджа, Мазалат го видяхме, да стигнем до там, после ще мислим. Вдигам се в 9:15.

     Предлагат ми да ме освободят от багажа, торбичката да вземат ми стига, раницата на мен ще си я нося, Румка поема храната. Тук някъде в ляво на север да е извора Бял кладенец. Времето не е лошо, облачно като слънцето се и показва понякога на места.

Със стъпването при първите камъни от север се чу остър специфичен звук, писък в ушите, това ще да е песента и петтимата се питаме чухте ли го това. Като стъпваме сякаш отдолу е кухо, празно място отеква. Слънцето пак се показа чудесно е. Снимаме.

     Повечето време е на слизане но има и 4-5 качвания, провиране между скалите и фото.

За 25-30 мин. сме ги минали, като най-малкото 10 от тях са за снимките. 9:50 вече сме

от изток на седлото. Леко набиране на височина на североизток, по диагонал към връх.

Ще го подсечем от север, ново седло на изток, от юг сме това ще е местността Седемте

дерета. Пак сме от север по склона и навлизаме в гора, това ще е връх Вълча глава

/Куртбашица/, табела резерват Пеещите скали, продължаваме надолу хижата 10:35 ч.

За малко, но се получи почти като обяд на Мазалат. Страхотен таратор, и другото ни

хареса. Хубава хижа и на прекрасно място, студентите се гласят да празнуват тук някога. Ще се идва отново е ясно най-малкото за 100х24 догодина, да доживеем. Вече отвън питаме и за вода, че взе да намалява, а и слънцето взе да напича. 11:20 е.

      Имало голяма чешма на около 30мин. до пътеката, до тогава ще издържим. По черния път сме малко северно от билото, по него се прехвърляме и от юг. При негов ляв завой го изоставяме,предполагам това е седлото на пресъхналата Синя локва. До тук за 20 мин., следва качване в гората и върха да е Мали Бухал, но на картата под върха да е Червената локва, кое е вярно и локва никаква. Имаше по билото две гърбици и места където може да се събере вода, но е скала която пропуска не задържа вода, само под гората може да стане локва, но няма.

     Шум на двигател, преди да навлезем в гората още ни задминава мотор, нататък по

пътеката още доста време им правим път, явно кръг от някое състезание ще е. С номера са и ни поздравяват или благодарят на английски, френски, немски, руски.

    Продължаваме все по нагоре, вече сме и под Бухала, излизаме от гората, по границата и. след малко моторите са вече зад нас, най сетне спокойствие. Излизаме на билото но е

за кратко, отново спускане и то доста стръмно. Най-сетне чешма, познахме я Корита.

Може и да е имало друга преди това не сме я видели дори да е било така. Часа 12:40.

       От хижата до тук да се стигне по описанията за 1.40, ние го правим за 1.20 и то със спиранията за пътя на поне 30 мотора, още най-малко 10 загубени минути, отличници.

При чешмата среща с мъж и жена туристи от този край, местни. Пак въпроси от наша

страна за пътеката нататък. Докато пием и се запасяваме, два пъти ни се обяснява, какво

и как е, къде може да се заблудим, ясно, ясно ама нататък повтаряме, така после така.

       До Узана, че и до Шипка ни го каза човека, ама всичко помни ли се и все е непознато.

По черния път южно от връх, вероятно да е Мезева локва, в гората по равното, подходящо това да е Равната гора. Похапнах си и малини по пътя за сила. Проблеми с крака повече нямах, болката утихна, на Мазалат и отшумя, забравих я.

       Още след гората горе на билото, изтървахме някъде пътеката и слязохме на север. По черен път без маркировка и слязохме доста, не ни се връщаше обратно да търсим. Не бе фатално, хванахме асфалта и след час от чешмата сме на х.Партизанска песен.Явно това ще е асфалта на Ясенски проход, а старото име на хижата не е ли Крачана.

        От гората в дясно на юг излиза път, там са табелите и зимната колова маркировка.

Пак питаме хижата за пътя, но ни канят да останем при тях на масата, явно почерпени.

Знам че нататък има друга хижа, пътеката е по асфалта, сега пък от юг на връх.

         След 15-20 мин. пред нова хижа Хлебна и двете са по скоро като крайпътни заведения.

Тази би трябвало да е бившата 9 март и това да е превала в местността Новия Крачан.

В сравнение с предната си е  луксозна, футболно игрище, тенис корт, детска площадка.

Получихме нужната информация накъде да вървим, че нещо пак изгубихме марките.

Това трябва да е на седлото Беседката, да има пункт за събиране на билки, не виждаме.

След като ни казаха все пак откриваме марки от ъгъла, контейнера на югозапад и пътека пообрасла през поляната към гората, ново седло, пълен контраст нататък. Съвсем скоро е минал булдозер пътя е чист, но не се върви, все едно вървиш през угар /току що разорана нива/,  който е ходил знае, като да правиш пъртина в сняг, подобно е. Разказа ни се играта, а си е със лек наклон на качване от северозапад по склона на Черни връх /могила/, на запад долината на р.Лещница. Търсим по здраво място за стъпване, но е трудно, отне ни  40 мин., при утъпкано сигурно ще се вземе за 15-20. Изцеди ни силата, тук вървим в група, след малко и сечище, явно пътя е за него. Чуваме да работят резачки вдясно от нас. Кубирани дърва, клони, пътеки и пътечки.

      Пътят вече е добре утъпкан, прехвърляме се от север на билото, при което Таня и Бела

дръпват моментално, рязко напред и ги изгубваме от поглед, но се чуваме още малко. Настигат ни две каруци с дървосекачи, в едната 2, в другата 3. Желанието на Косьо да се вози на такава стана. Мислеха да го правят към морето, е и това е станало, както разбрахме по нататък.

      Част е 15:05, 13:40 Партизанска, 14:05 Хлебна, 15:10 вече седнали на Узана за обяд. Хижата е същата на която съм бил преди 40 год., като дете, помня и големите поляни. Друго да е имало, нямаше, сега още твърде много неща, стояхме поне седмица тогава.

По обилна следобедна закуска от това което носим, десерта вафли-морени,кола от тук.

По поляните е пълно с хора, явно са за събота и неделя, но може и събор да е имало.

    Продължаваме на североизток, тур.спалня, ресторант, много шатри палатки, опъват се нови и нови. Покрай границата на гората, завиваме на изток, качваме се като си държим марките. Завиваме на югоизток, дълга серпентина за височина си е явно покрай гората. После на изток по билото на открито, влизаме в гора.

          Качване по скали, това ще да е върха Марков стол. Следва стръмно спускане към река,

трябва да е  Голяма Варовита, а местността Шадраваните. Пресичаме по брод, трябва да

има извор някъде тук, не го търсим. Среща с туристи и маратонци, намираме общи познати. Това слизане и качване ми се струва че могат да се избегнат, да е по билото.

         Набираме височина с къси серпентини, поне от мен, директното ми е проблем.

Горе е открито има гледка, върха ще е Прогледец /Бакаджик/. Следва горист с антени,

ретранслатор. Този вероятно е Малуша, подсичаме по път от юг и пак малини, вкусни.

По описанието след Лещница, са Бяла и Черна Река, Голяма, Средна, Крайна варовита.

Местността Маркова гора, откритото Волинската височина, спускане към шосе, път и

обръщало. Това ще е пътя от Габрово, по паветата на югоизток зад хотела, от запад.

Покрай заведенията на превала на Шипченския проход, часът 18:00.

Почивка, кратка. Сладолед за всеки от това което му душа иска. 18:20 отново по пътеката, асфалта на североизток от стъпалата и паметника. Тук сме напред и Руми поема за паметника по билото, работи до 19ч., но явно още в 18:30 са затворили. Буса слезе по асфалта.

        Трио София, ме задминава при батареята, с обещанието да ги стигнем. Казвам за

пътеката, а не по асфалта за Бузлуджа все пак. След 5-10 мин. тръгваме, те са долу.

Насочвам ги вече е почти 19 ч. Навярно ще стигнем почти по тъмно. Вече е познато.

Бързо се спускаме и ние надолу по пътеката до седлото Конаците. За съвсем кратко

на  асфалта и хващаме отклонението в ляво, нагоре на североизток, без лутане.

        Доста стръмно се набира височина по западния склон на Демирска /Каменна/ могила.

Среща с жена и мъж по скоро излезли за малини отколкото за туризъм, те слизат.

Височината намаля вдигнали сме се, дори сме под върха от север, все в гората.

       Продължаваме на югоизток все така северно от билото, слизане на продълговата

седловина. Тук е малко по открито, следва плавно, незабелижимо вдигане пак в гора

към връх Малък Тирсовец. Движим се доста бързо Румка води, на здрачаване е, а в

гората е още по тъмно, но няма нужда от челници. На изток слизаме на следващото

седло Варниците, излизаме на асфалта вече е южно от билото, от тук само по пътя.

     Вдигаме се нагоре към тераса на южното ребро на западния склон на двуглавия връх

Бузлуджа. Тук е като паркинг, обръщало има и паметник вляво от соца „пламък-факел”.

Натам към върха и „Чинията” започват стълбите. Време точно пред залез 20:40 е вече.

Фото сесия към паметниците, но най-вече залеза, гледка на изток, юг и запад, красота.

      Продължаваме със слизане по асфалта към южна Бузлуджанска поляна и малката хижа.

От две, три места може да се отиде до паметника на Хаджи Димитър, пропускаме сега.

Вече е тъмно, малко преди 21ч., спътниците ни разпъват палатката над чешмата.

Хижарката ни очаква, запознаваме се, не забравям за поздравите от Тъжа на Чочо.

Момичетата ще са отвън в палатката, Косьо предпочита легло в хижата, настаняването

е веднага. Поръчката за вечеря дадена. Банята е на разположение, вземаме душ. Докато се изчакваме, всеки си приготвя легло и багаж. В съседни стаи сме на втория етаж сами.

Хижата е пълна, среща на туристи ветерани от Казанлък и Велико Търново, но са в залата до входа, около 30 души. За около половин час сме готови с хигиената. Водата е голямата работа след такъв преход, излизаш като нов и свеж, бодър готов за път отново,сякаш не си вървял цял ден. Слизаме в столовата само петимата сме.

Масата заредена, време е за тост за успешно приключилия преход, след това и вечерята.

За нула бройки всичко е ометено, май сме доста огладнели, а всичко е така вкусно.

Отново сметките оправени от вечерта. Сутринта което ще купим плащане веднага.

Разбирам, че сред ветераните май ще имам познати, а и бивши колеги, минава 22 ч.

Руми и Косьо не проявяват интерес към сбирката и се оттеглят за сън.

С Таня и Бела се включваме във веселбата, така е имам познати, между песните

провеждаме и разговор. Не се задържам повече от час, оттеглям се за сън, момичетата остават.

Разбрах на сутринта намерили 1ч., но доволни от преживяното.

Равносметка за деня преход от 15ч. с почивките изминати около 50км.