14 ден - 08.08 - сряда Горско Царевец - седл.Циганскигроб - х. Върбишки проход -Горски дом Елешница

14 ден  - 08.08 -  сряда - Горско Царевец - седл. Циганскигроб - х. Върбишки  проход - Горски дом Елешница - нощувка не е подсигурена.   

            Вземаме се в ръце-отново в релси и отново сме сами

       Събуждам се на сутринта. Палатката на спътницити бе снощи от запад срещу входа.

Сега е от юг до постройката, кога е станало местенето не знам. По едно време през вечерта усетих, че доста време духа силен вятър, може и тогава да е било. Часа след 7:30 все още никой не се е събудил. Тоалетна измивам се и се появява стопанина. Сядаме на масата за сутрешно кафе-чай и закуска двамата с бай Веско.

      Върви и приказката, бивш пещерняк отказал се след случка, сега охрана и домакин.

Дава ми отново разяснения, за пътя пеш до Цигански гроб и след това по р. Герила. С капрон и игла от него си зашивам почти разпрала се презрамка на раницата, издържа.

     Появява се и щерката, за закуска. Няма смисъл да вървим пеша. След малко ще дойдат камиони да извозват дърва в тази посока и ще ни закарат. Така ще стигнем по-бързо. На връщане вече натоварени ще свалят пък спътниците ни към с.Медвен, за да се придвижат нататък и продължат от Ришки проход на изток. Затова и още не са станали.

     Пристигат, горския и шофьорите. Бързо се претоварват дървата от малките камиони на големия. Сега със нас ще направят още един курс с дърва и големия ще е пълен, готов за да ги свали долу. С него ще си придвижат и нашите хора.

     Малко преди да тръгнем, Танчето се е събудила. Отново си вземаме довиждане и успех.

Сбогуваме се и с чудесния домакин, който дори не иска да му заплатим за нощувката. Все пак оставихме 10 лв., ако не за друго поне да се почерпят с горския и шофьора. За гостоприемството и главоболията от снощи, можем само да сме им благодарни.

    Качваме се в единия камион и потегляме. Покрай постройките на север. Почти е равно, дори малко на спускане. Стигаме до тераса-седло-превал, триъгълник на пътя. Спускане в дол, след което леко на горе и отново равно. Посоката, ако не се смятат завоите-север.

     До дола е все по открито, отделни дръвчета, гората е встрани. От там повечето е иглолистна, на места широколистна само. Там където ни оставиха и взеха да товарят, вече по пътя бе само широколистна. Часът е 9:30 когато поемаме отново пеш. Мисля че ще мога да се оправя пеш обратно.

    Отново имаше разяснения кое как е, сега от горския как да стигнем превала от вчера.

Няма как да не благодариш на хората, загрижени да помогнат и май повече притеснени и от нас да не се объркаме отново и лутаме пак. Ще се справим ли? Няма начин, длъжни сме. Амбицирани още повече след неуспеха от вчера. Все пак и едно на ум, внимателно.

    Продължаваме по същия път на север с плавно качване. От ляво и запад на нас тече поточе. Преодоляваме хълмче, слизане и качването продължава съмсем леко. След маалко от ляво има табела с надпис „чешма”, но не е тази която трябва да търсим.

Тя е малко по нагоре, а след нея има заградена постройка. Това трябва да е Капсъз бунар от юг. На превала мястото на обяда от вчера сме в 10:30, за час от както тръгнахме. Време е отново похода да продължи, пак сме в играта, втори шанс.

      Долу при чешмата ми направи впечатление, че сякаш някой е нощувал скоро там. Поутъпкано и като място за бивак, за палатка, личи може и сноши да е било. Сега вече почти съм сигурен и кой ги е оставил тези следи, нататък пак помагат. Продължаваме на север, а не както вчера на изток. Още на първото дърво в дясно виждаме табелата, а вчера въобще и не се огледахме тук на седлото и обръщалото. Поогледах се да видя и накъде е чешмата и от север, Чауш бунар, но не я търсим.

/Седлото вече е маркирано добре, има надписи и марки в началото на пътя,  но за чешмата и пътя надолу няма. Това остана за довършване, дано успеем да го направим./

        Широк хубав път, отначало добре, но после тези гладки заоблени камъчета започват да стават неприятни, а на края си викаш няма ли край това чудо. Набиват се краката, боли.

Няма ли ги камъните докато стигнеш асфалта значи си на грешен път. Уж няма начин да се объркаш, но само на 2-3 места видяхме маркировка, а си има отклонения с липсваща.

      Пътя върти и се спуска по склона и покрай реката по-близо и по-далеч не много сръмно със завои и серпентини, докато стане сравнително плавно. Горе покрай реката не е красиво много, но надоло си има хубави прагове, вирчета и скали с интересни форми.

     На едно такова място си даваме почивка, че краката взеха да пушат. Цопнахме във водата, голяма благодат си е. /Препоръка, правете го при отдала се такава възможност./

Около 30 мин., поизпрахме чорапите от вчера. Накачени по раницата ми, пак на път.

Личи си че сме вече доста слезли надолу. Минаваме покрай заслон с пейки, чардак, поляни. Почти преди асфалт и първа лека кола, поляни. Това ще е Писаница си викаме. Постройки, разрушени и запазени обитаеми явно. Часа 13:15, още 10 мин. и сме при работещо заведение от запад на моста. По една кола ни идва много добре, горещо си е.

      През моста и завой на юг по шосето и към база на горското и заведение в ляво от пътя.

За да се продължи трябва да се мине между тях и на югоизток, но го разбираме после. Сега се блъскаме по асфалта и малко напряко нагоре до хижата. Там сме в 13:50 за обяд и почивка. Снощи трябваше да сме тук. Все още сме само на половин ден загуба. Докато чакаме да се приготви проведохме и разговори да се успокоят домашните, нормално е.

       Снощи като се лутахме за първи път се и чухме с Мечо за съвет. Сега пак консултация.

Дори и да се бавим час тук, тръгнем ли спокойно ще можем да стигнем Елешница. Такива са и нашите намерения, казва - Спокойно, действайте, ще се справите. Нататък, проблема ще е Сухото дере, до там трябва да нямаме проблеми. /Така си беше./

      Обядваме. Таратора идва добре. Скара с кола, биричката я оставихме за друг път, хапнахме си. Виждам и от къде е трябвало да дойдем снощи, ако бяхме успели. Вече е станало 15:20, сега трябва да се връщаме обратно долу  към моста. Да се уверя че е така 2 пъти питам хижарката. Така че по Герила ли си нямаш работа до хижата, излишно е.

     Спокойно хапваш при заведението долу и продължаваш на изток. Питаме там за пътя.

Казват ни, но и има човек за нататък до Миризливата вода, ще ни и заведе, идеално е.

Тръгваме плавно нагоре от дясно на реката. Отново постройки повечето изоставени.

Явно летовището Върбица си е било доста голямо и добре устроено по соц. време.

Сега има живот, но на патерици едва крета. Покрай реката се носи миризма на запартак. Стигаме и чешмата. Има доста хора да си пълнят вода с туби. Отстъпват ни ред да пием и напълним шишенце, няма нужда от повече. Вземаме си довиждане. Пожелават успех.

16:15 е пресякли сме реката и тръгваме по черния път нагоре, сега от ляво срещу течението на реката. Наклонът на изкачване постепенно се увеличава, някъде е плавен. Пак е гадно чакълирано, но посвикнахме и май му хванахме цаката. От левия северен склон, се прехвърляме по десния южен. Следва отново от ляво и пак от дясно  се продължава  по склона и вече доста високо, но все още сме от север на билото.

     След около час, не е засичано точно сме на нещо пак като стъпало по склона. Може да се каже и седло, превал Кольов гроб. Тук някъде и чакълирания път свършва. Изкачването не е много стръмно но се чувства, че си набрал височина.

     По нататък  след около половин час, на мочурливо място. Минаваме покрай порутени постройки, заслон и кошара за добитък-за крави или коне по отива да е тя. Това би трябвало да е месн. Попов извор. От там почва вече по осезателно качване.

     От по пътя, на север към Предбалкана, започват да се откриват гледки, а и после цялостна панорама. Тук вече доста високо трябва да се внимава, пътя почва да слиза.

На почти най-високата му точка, пътеката рязко завива на юг и стръмно се качва нагоре за да се прехвърли през билото от юг. Има пилони от зимната колова. Качването е с 2-3 къси серпентини и през превал седло. От него пак почти на изток леко юг е само слизане.

     Отначало горе е млада и все още ниска иглолистна гора. Надолу става широколистна, но не е гъста, а по скоро рехава и висока. На места има и доста брези приятно си е май е близо вече Горското Елешница. Слизането е като по диагонал право на долу по склона.

 

     Бързо достигаме и до реката, има малка ниска чешма, от дясно и на запад, но няма вода.

Коритото на реката е интересно от дълги синкаво плочести скали. Сега лесно се прехвърляме отсреща на другия бряг от юг, но как ли е напролет тук при пълноводие.

     Почти веднага след това и пътя и реката завиват на север. Появяват се и постройките.

Часът е 19:30 за днес до тук стига. Насреща на ниско хълмче се вижда и друга постройка къща или вила, но не разбрахме от къде е пътя за там. Оглеждаме  тези до нас в ляво. Къде ще е удобно да се настаним, провиквам се дали няма да има охрана.

      Никой не отговаря. Раниците са свалени. Влизам в дворчето. Давам по вратите подред чукам викам оглеждам през прозорците, може и да има някой, но да го е страх, ама няма никой явно. Всичко е заключено и с решетки, май ще сме отвън под нещо като навес на сеното. Почти се бях отказъл, но все пак се оказва, че може да се влезе в столовата.

Късмет има маси пейки. На закрито ще сме. Ще хапнем като хората. Спането по масите или на пейките на дърво облечем ли се няма и да ни е студено. Има и голяма туба за вода. Вземам нея за миене и нашите шишета за пиене. Чешмата трябва да е някъде на север по пътя наблизо. Намирам я на около 500-600 метра, може и повече да е. След мост на източен край до реката. Докато е светло и водата осигурена.

    Успяваме и да измием и забършем праха по маси и пейки които ще ползваме. Измиваме се долу на реката, под построиките. Камъните са удобни, няма как да се изцапаш като си мокър. Справяме се с хигиената, все едно че сме си в хижа. Преоблечени с чисти дрехи, мръсните изпрани и проснати да се сушат отвън.

     Готови сме и за вечеря. Тя вече е на челници, но другото го ошетахме по светло. Това което си носим, с хляб се снабдихме. Определено олекват раниците, все още имаме запас и за следващите дни, да ще стигне до Рупча, Планининица или Дъскотна.

      Оправяме си леглата така да се каже. Избрал съм си маса, Руми пейките до мен. Слагаме отдолу по някоя от връхните дрехи, дебелички за по меко и се получава. Почти като това на Мургаш, но там все пак бе на легла и с дюшеци и чаршафи. По неудобно но като си уморен, а и успокоен, сит, се заспива бързо.

Време е и за разбор. Отново можем да кажем след вчерашния неуспех, по скоро полу успех или на 2/3 от трасето, днес се справихме. Нещо като поправителен се получи. Преход за деня приблизително към 30 км. за около 9 ч. общо с почивките.