18 ден - 12.08 неделя - Емона - Фара - Елените - Слънчев бряг - Бургас и в къщи

18 ден - 12.08 - неделя  - Емона - Фара - Елените - Слънчев бряг -  Бургас и в къщи

Търси се марката отново…

Епилог

       Нощувката е като за последно. Луксозно. Добре си отпочинахме. Нещо и като награда. Да покажем най- вече на себе си уважение. Доволни, радостни и щастливи, но най-вече здрави е с някоя дръскотина и синина. Няма ме никакви проблеми с травми и рани. Почивка от само ден ни е нужна за да сме в релси. Най-добрата отпуска и лято прекарани по най- най срахотния начин на макс…

      На сутринта въпреки късния час на лягане, или пък легнали в ранни зори по вярното.

Още в 6 ч. сутринта сме се наспали, ама си е истина, събуждане без будилник и аларма.

Тоалетна, баня и отново са процедурите, навик, привичка, задължение, но ги правим.

Ефекта, това че не ни боли, можем да се движим, няма схващания, готови за дубъл.

Спира ни времето за отпуска и разбира се финансирането на такова начинание.

    В 7:10 излизаме за последната си мисия и преход, най- късия приятен и вълнуващ. Да стигнем фара, брега и морето. Да изпълним ритуала по хвърлянето на камъчетата. Това

да се документира, снимки. После вече ще се печем на слънце, светло е, но още го няма.

    Спускаме се по улицата бързо надолу и към края на селото. Спирам се за малко пред къщата на хората които търсихме снощи. Все пак трябва да им предам поздравите, които им нося. Запознава ме се. Благодарят ми, завързваме разговор кой как е. Здравето е най-важното. Получавам напътствия как и откъде да минем за да стигнем до морето. Разбираме се като се връщаме да се обадим и си поговорим повече, че щерката пое нататък доста бързо. Няма какво да ни тежи сега, раниците са в хотела. Хвърчим си.

      Пътя е малко в ляво, а ние караме направо и напряко по животински пътечки напред.

За известно време имахме за спътница, жена излязла на разходка, съвпаднаха пътеките.

Ние обаче сме като подгонени от вятъра, но този който е в нас от толкова дни. Сега си бушува с пълна сила. Едно, второ, трето дере, шубраци и дървета, стръмнини река са  преодоляни на един дъх, без проблеми нямаме спиране. Пред и под нас скали и морето.

Дори Фара е зад нас от запад. Три пъти УРА, УРА,УРА!!! Камъчетата и фотото давай.
Най- напред чедото, че е нетърпеливо. Три-четири пози, айде сега и на мене на портрет.

Камъчетата бавно и внимателно, щракане, стана. Повтаря се и с бащата за спомен. После на самоснимачка, трябва да има и обща разбира се, толкова път и да няма точно тук.

Реших да се пиша, честен и се обадих на бодигарда. Така и така викам му направихме го похода. Той като се развика от къде минахте, тук е забранено, военна зона охранява се. Да сме се махали бързо. Стана тя „храни куче да те лае”. Спокойно бе човек и аз съм бил в казарма. Те ти пътеката от морето, нито има ограда нито нищо. Ако не ти се бях обадил щеше ли въобще да разбереш. Изтрийте снимките. Не сме ви снимали нищо от съоръженията и въпреки това ето виж изтриваме и с фара, където са стените и ние. С крив човек на глава не се излиза, но го и разбирам пази си хляба най-сетне, съгласявам се. Работата си я свършихме вече и излизаме от зоната му, да миряса. Та към другите, които ще отидат нататък. Свършете си работата без да ви разберат.

    Разсъждаваме обаче за простотията на управниците по пътечката към морето. Какво ще пречи да се остави малко място тук за туристите? Все пак е край на международен път. Спокойно може да стане място и за атракция без да се пречи на другия. Пък и няма кой знае какво да е секретно точно на фара. Поделението е по нататък, а във Варна и Созопол, къде са точно в града при многото хора и всеки е свободен да си щрака. Дрън.

   Специално за мен техниката пък не представлява никакъв интерес, запознат съм с нея.

За туриста е важна природата, това го интерисува и затова е тръгнал за удоволствието.

Тук дори и една малка беседка или дори само пейка за съзерцание би вършила работа.

Слизаме на брега и отново снимки. С темата от преди малко край, да не си разваляме деня.

Времето е както и през целия поход. Все едно е като на филмова лента на бързи кадри. Мрачно беше, изчисти напече, вятър, пак притъмня и слънце, облачи се ще завали. Пък стават едни снимки страхотни, от всичко това при морето, много е яко, направо мечта.

     На фара бяхме преди и малко след 8 часа. До 9:30 си почиваме при морето и в него.

Пообиколих по брега малко, на такива места водата изхвърля и оформя интересни неща. Открих клони и останки от дървета с форми на животни и птици. С малко оформяне ще се получат чудесни сувенири за спомен. Сега вече мога и да нося багаж.

     Отново снимки и вече смятаме да си тръгваме. Започваме изкачването, но този път на север по брега. Смятаме сега пък да се приберем към селото по пътя, като кръг се получава. С бързането приключихме сега бавно и спокойно се наслаждаваме на гледки. Снимка при последното дърво по пътя на което има „бяло-червено-бяла” маркировка. Дори ни става леко тъжно, а колко ли време ще я търсим още, дали няма да е вечно за постоянно. Тепърва ще се усеща колко ни липсва. Признаците за „болеста” са налице.

     Спираме се при хората от преди това, възрастни хора са имат нужда и от внимание и уважение. Разговараме вече повече време. Стана дума и за това, че вчера а и оня ден сме изминали доста километри. Като го минавали това разстояние и те в началото го правели за 2 дни, но после успявали вече за ден. Сега вече им е трудно доста са възрастни.

       Забелязваме че жената има проблем с пръста на ръката си превързан е. Питам нещо е набрал. Предлагам да им дадем от нашия мехлем, вече нямаме нужда, а е останало ще им стигне, за да се излекува. Няма да се връщаме отново към тях, мъжа ще го вземе и после пък ще си и пазари от магазина. Тръгваме към хотела, като по път ни обяснява и показва от къде да минем и как да се ориентираме за да стигнем до Елените. Слушаме. От къде трябва да минем, как да го държим и кой точно е черния път, да не объркаме. Така стигаме до вилата-хотел. Даваме мазилото и се сбогуваме, ако пак дойдем да се обадим. Сега и на обратно пак поздрави да носим. Предадени са до края на деня.

       Минало е 10 часа като сядаме за закуска, пак на същата маса от снощи, но е с гледка.

Закуската е страхотна все едно сме си в къщи, домашно приготвена специално за нас. Останахме много доволни от хората тук и посрещането. Изпращат ни и с храна за из път като подарък. Вземаме си довиждане и с тях. Навярно пак тук ще отседнем някога отново. Станало е вече 10:40 когато тръгваме. Искаме или не време е да се прибираме.

      Пътя ни е покрай църквата, спираме. Ще поразгледаме, а и да запалим по свещичка за здраве и от благодарност, че „дядо божи” ни е закрилял по пътя ни до тук и пак да е така. Не сме вярващи, но природата си е сила. Оценяме, че всичко си мина добре. Не сме били чак такива „големи каръци”, но и „калитковци”/късметлии/ чак много също. Успяхме да завършим и сме здрави, това е важното. Перипети имаше не всичко е на 6.

 
    Пътя ни вече е от изток на запад. Излизаме от селото и по пътя и склона с дъга на юг. Да държим този по хоризонтал, нито към морето, ни към високото това са указанията. Пътя е утъпкан и личи има други пътища, но тук вече няма маркировка. От придобития опит или пък така се получи, но не сме се лутали, все сме на верния. През повечето време е все доста горе и високо от морето в гората. Има и някои открити места и полянки. Следва се релефа на месноста, слиза се към деренца и се излиза от тях по склона към следващия рид.

      Дъгите които се описват са все отворени на юг, има най-малко шест такива дерета по пътя. Още в началото след първото срещаме възрастен моторист и мотора е такъв, но си върви здраво, навярно е някой местен. По нататък и среща с АТВ-та, някъде 8-10 на брой засипват ни с прахоляк, не че вече нямаме достатъчно. Доста пъти се засичаме отново с тях по пътя. При едно от поредните ни викат,  ” ама вие доста сериозно и добре се движите, поддържате завидно темпо.”  Не можах да им отговоря, отминаха бързо. Движим се при това с темпо за разходка, за отпускане, отмора. Де да беше като вчера, тогава да ни бяха видели, това исках да им кажа. Натрупания опит си казва думата, а сега направо я бяхме дали „на уволнявка”. Вече на последното дере преди Елените се слиза чак долу до морето, е не съвсем, но ние отидохме и се върнахме. Заливчето си е хубаво, приятно за пикник, за плаж не става с много камъни и чакъл е. Няма никакъв пясък там. Реката сега е суха, но навярно при дъжд ще е трудно да се мине от тук. Реално от целия път само това слизане и качване е по натоварващото, другото си е просто километраж, с някои по-хубави гледки. Взехме го за 2 часа.

       Към 12:30-40 вече стъпихме на асфалта. Още със стъпването и презрамката на раницата се скъса. Представи се отлично „ стария другар”, точно навреме „сдаде фронта”. Сега вече не е проблем то не остана вече носене, на една презрамка ще изкарам до в къщи. Доста е застроено тук, има зеленина, но е изкуственна, естественната почти я няма. Много променливо и нестабилно време. Напече, ориентираме се към плажа, да се топнем, а то точно тогава взе да вали и тук „ ни върви по вода” и до края на лятото. Все пак дъжд не дъжд, така и така сме мокри, няма повече къде топваме се де. Отиде си и още час.

Минаваме и през магазин, ама си се чувстваме странно и не съвсем на място. Не устояхме на изкушението за вафли, газирано и сладолед, а и да влезем в” маркет”.

       В 13:50 хващаме минибус за Сл. бряг, има си редовна линия и разписание, от и за там. Трафика повече от натоварен с големи задръствания и опашки. Отчитаме това, че е неделя след обяд и при дъжда който се излива навън, но ние сме си на сухо вече. Въпреки че е близо до нас, в Сл.Бряг не бях стъпвал от доста време. Много нещо е застроено, но бързо се и ориентирах все пак. 14:30 се добираме до автогарата накрая. Все още вали, но вече само прикапва почти е спряло, докато чакаме за Бургас и това стана. По пътя насам щерката си уговори среща с приятелка, работи тук през лятото. Чака ни детето, оставям ги да се видят и поговорят, докато разбера кога имаме рейс. Познават се от деца, заедно израснаха, приятели сме си двете семейства, комшии. Не чакаме много автобуса е в 15:50. Дали, за да избегне задръстването или му е такъв маршрута, но минаваме през Ахелой, Трънково и Каблешково да стигне Бургас.

Влака ни е в 16:50  от гарата, а слязохме на автогарата до нея. Имаме време за разходка.

    Давай по главната, абе 20 дена ни е нямало, гледаме за нещо ново, няма все си е така.

Ние обаче се чувстваме като паднали от луната, познато, но странно, като извънземни.

Вътрешно си крещим, „ИСКАМЕ СИ ПЛАНИНАТААА…”, а и търсим маркировката.

Изпитваш това чувство, но е нищо когато си за 2-3 дни. Сега се усеща в пъти повече и чак е някак си по друг начин странно. Дали ще е така и след следващ дълъг преход.

    Май сме и поогладнели вече, вземаме си и пица в доволно количество и тя ни липсваше. Разговори с жената и сина. Обаждаме се на Станислав от Кашана и Мечо. Вчера се чухме пък със спътниците, те приключили на Емона предния ден на 11. После ще има и още, но за тези се сетихме, а и помощта им бе точна и навреме.

      Стигаме в 18 ч., колко са 50 км. с влак, не е като пеша и в него срещи с познати. Преминаваме отново през кантара на гарата, колко сме на връщане. Определено похода се е отразил на външния ни вид. Отслабнали сме при мен са 5кг., на Руми 3, а ги чувстваме повече. Вървим пеш гарата-града, колко му е 20 мин. при изминатото до сега.

Жената не изтрайва да чака, нетърпелива да ни види, излиза да ни посрещне и се разминаваме, но скоро се чуваме и е поправено. Сина и той ни посреща в къщи. Обаждаме се и на други роднини и приятели, че вече сме приключили, прибрали сме се.

      Багажа се разопакова и поема пътя за пране, заедно с обувки и сандали . Първо обаче сме ние през банята. Сядаме след това всички за вечеря, празнична, трябва да се полее и сподели преживяното. Много има за разказване, сега е набързо и кратко. Съобщение и във форума че сме приключили, с обещание за разказ. Доста време ми отне да го напиша на компютъра, но стана и това.

Разкази имам за всички походи преди и след това, кога ще ги вкарам, ще видим.

Благодарности на всички срещнали ни по Пътеката и помогнали ни дори и с малко.

На всички хижари благодаря отново, да са здрави и ни посрещат пак.

                            Край.