11 ден - 05.08. - неделя х. Предела - Бутора - Караиваново хорище - х. Буковец - х. Чумерна

11 ден -  05.08. - неделя х. Предела - Бутора - Караиваново хорище - х. Буковец - х. Чумерна

        За този ден не очаквах изненади, познат и на двама ни маршрут, минаван през май. Сравнително лесен, с едно по-стръмно изкачване  на вр.Бутора.

      От вечерта сме се уговорили ставане в 5:30 до 7ч. да сме тръгнали, добре си починахме.

Закуска в уреченото време, в заведението където вечеряхме, под хижата, собственика един и същ. Всеки си взема това което му харесва, обича от менюто, съобразявайки се с финансите с които разполага и имайки в предвид, че път ни чака, не по-много, но достатъчно. До сега все е така хапваме си доволно, без ограничения, но и не прекаляваме, вечер по-обилно, през деня по-малко но и по-повече пъти, по-често.

В 7:10 сме поели през асфалта по пътеката, покрай паметниците на североизток.

      Отначало си изглежда стръмно, но за привикнали като нас доставя удоволствие. С набирането на височината, гледка напред няма и се обръщаме назад, това от вчера. Пътя е черен, за 5-10 мин. сме на високото до контейнер-фургон жилище и антена. Покрай тях почти  на север и по равно, слизаме завиваме на изток и юг- изток.

     Следва качване по югозападен склон, предполагам на Дрено връх по това ребро. С набирането на височина, гледката на запад е още по-хубава и обзорна, снима се.

Най-близо долу Предела, Химик, Грамадлива, върха, после Българка, разпознаваме.

Доста далеко назад е ветропарка с Бедеците, Караджова кула, Атово падало - красота.

    Продължаваме на изток по южен склон и обрасъл но личащ си път почти хоризонтал.

Това би трябвало както го дават в описанието да е месн. Битата ела, има чам от север. След седловина и шубраки в началото леко в ляво се навлиза в хубава пътека през гората, подсичаме това трето по ред връхче вече сме от север, гледки почти няма натам.

Преди да се навлезе в гората пътя по който вървяхме завива на югоизток. Сега преди да излезем от гората, пътя завива на север, държи се билото.

    От изток излизаме на друга седловина, дали това е Дългата поляна, върха ще заобикаляме от юг, би трябвало да е Божура, а след това да е седловината Жълта локва? Съвпада с описанието, но локвата пък трябва да е след Бутора, преди Караиваново хорище, много е рано да е тя? Доста надписи са си нужни по маршрута, кое какво е?

   Слева едно съвсем кратко стръмничко качане на връхче и се излиза на билото при ловна вишка, на запад се е ширнала поляна, на това място най-подхожда да е „Дългата поляна” името. Нататък има още такива поляни, но подходящата за това име е тази. След вишката е плавно слизане в иглолистна гора, определено на изток по разлато било леко на югоизток. Разклоните по пътя са доста на дясно и юг са в неправлна посока.

    Левите са верни, но не и пък явно на север. След втория разклон се излиза на друга дълга поляна, нива, тогава бе засята с овес за храна на дивите животни, наклона е на запад, в източния край отново има ловджийско чакало. Вероятноста да се види животно, или да се срешне ловец е голяма, но поне тогава нямаше. Покрай чакалото то е от север се  изкачва плавно и леко, връхче. Отново си задаваме въпроса, покрай кой минаваме? Кой е вр.Турлата, Вълчи чукар, месн. Сейменка, къде е Кръстов кладенец, а Зелена локва? От Турлата водел път на север още от средновековието на север за Търново. Пътеката вървяла по Димановия път, но от къде и до къде, въпроси?

   Следваме маркировката по открито е по билото отделни плодни и диви дръвчета, различавам сливи, круши, ябълки, капинак, малини и ягоди примамват, все съм назад. Местото прилича на изоставени ниви и градини по билото и пак въпроси кое какво е? Осенака,Стояновското, Крив чукар, Бита нива, Кокоши чукар, седло Пряслопа, къде е извора в месн. Самодивската и нея как да я разберем? Кой точно е вр. Копано имане?

     Седлото Сливката е пред Буторски чукар, предполагам е това преди първото стръмно качване, а самата сръмнина е с името Каминката, там отново има кръстопът, може в дясно. Стига се до изоставения разрушен заслон Бутора, но да се внимава с посоката. При наличие на вода може и да не се ходи до разрушения заслон Бутора, преди и сега така и не я открихме къде е точно местото, но вода определено си има потока се вижда.

      Продължава се с изкачване от западното ребро по склона на югоизток с плавно набиране на височина за да се излезе на превал от юг под върха, завива се на североизток и отново се обхожда в тази посока, докато се хване билото на изток.

       Пътеката е тесничка и трябва да се внимава, младежта бе избързала отново напред, в стремежа си да ги настигна ускорих крачка, но се спънах тежеста на раницата ме повлече едва успях да я сваля бързо и се спра почти преди да поема да се търкалям надолу. Размина ми се, раницата на гърба и на превала от юг ги настигнах или по-скоро ме изчакаха, но и при завоя маркировката е по рехава и пътеката не личи добре.

     На изток по билото се върви по обрасъл черен път между камъни с не усещащ се наклон на качване, вероятно месн. Гръмливия рът. При проучването предния път тук обядвахме. Сега е още рано за това, продължаваме месн. Корубата, завива се плавно на североизток и постепенно започва да се слиза. Мочурливо място или при суша си личи че е такова. Дали пък това да не е Жълтата локва, подхожда и я дават да е някъде тук,?

      Достига се ъгъл на оградено място вероятно Разсадника или дивечовъдно стопанство.

Върви се покрай оградата и по билото от северната страна около час, минава се покрай дърво с табела на север отклонение за с. Дрента. Стари дървета поразредени и по-млада иглолистна гора понякога полянки. 

       Достигаме до заслона Караиваново хорище, почивка и обяд часа е 12:10. От Предела до тук стигаме за 5ч. с почивките и предния път пак за толкова го преминахме. Пече топло е. Ще обядваме отвън, но вадим и прибираме маса от заслона. На поляната има много табели, това седло е важен кръстопът. Пак трябва да има вода, но не сме я търсили.

     Продължаваме леко на югоизток като качаме ниско връхче от север. До тук беше все така качване и слизане на ниски връхчета, като основно е на слизане. Покрай дърво на което има указателна табела, че това е месн. Пожарището. Ех навсякъде да има такива, излиза едновременно от всички ще е идеално, мечтаем си, нищо че е поизтрит надписа.

     До тук стигаме за 15 мин. посоката на изток, след още толкова поляна и разклон, вярната посока е на ляво и север. Това е „Т”образен разклон, там вляво на дърво отново има указателна табела, която едва се разбира, че е за месн. Трите братя. Предния път някъде тук видяхме сърна и елен подплашиха се и се разделиха и заек изкочи, но снимка не можахме да направим. След 10 мин. нов разклон, пак ляво и север към не-висок връх.

      След върха при седлото пак разклон и отново същия избор, но там има и табела до х.Чумерна 3ч. На тези слизания и качване почти на север по тясно било предполагам, че това ще да е месн. Остри гръб. Отново качане и на седлото завой на изток, а на север се открива най-сетне гледка, това ще да е „Северния прозорец”.Отново е по левия път нагоре почти по ръба, билото малко южно. Излиза се на открито този път гледка на юг. Ето ни и на „Южния прозорец”. Спускане, седло-поляна вероятно Бъзова. Качване в гора и отново на открито поляна ливада, покрай гората с дъга отворена на юг, пак гадая мое предположение Стоилово мандрище, оградена с дървета да не влиза да пасе добитък. Последен напън прехвърляме върха и сме на х.Буковец от запад има извор-чешма и пейки, има хора и от изток при входа отново. Улучили сме събиране за Илинден.

Събора не е при хижата, а при Шешкин град, състезания, футбол, игри, хора и родови срещи. Хижаря ни посреща, тази година сме за трети път тук, ще го уважим почивка. Следобедна закуска доста е горещо, за 2ч. от Караиваново хорище до тук, добре е. Прехода уж лек приятен, познат, а може и заради това, но крака пак взе да наболява, дал съм повечко зор натоварил съм го разтриване. Почивката е добре дошла за всички. Половин час и отново на път, пряката пътека през гората по билото, на асфалта на изток. Разклона за гр.Елена на ляво и север. Пътечка направо през гората и напряко през ниско хълмче, после пак по асфалта все за кратко за по 2-3 мин. редуват се.

     На дясно и леко юг по асфалта е за Шешкин град. По средата покрай Ловния / Горски/дом, почти право на изток е пътеката, през гората вляво от асфалта. Огледах се за стопанина му, но го нямаше отвън, продължаваме. Долу в дясно под асфалта има чешма и тя е с име Хайдушката, но пак не се отбиваме до нея да я видим точно къде е.

    Плавно и с дъга от южната страна на склона се набира височина, шосето се отдалечава остава ниско долу и се губи от поглед. При най-южна точка на ръба се излиза на по открито, разклон, полянка в ляво от север има ловна вишка, а над нея по полянката и хранилка за животните. Пътеката  не е в тази посока, а направо по склона, заобикаля върха от изток и слиза по склона на североизток. Върха навярно е Хайдушки чукар.

    Доста е каменливо на стъпала, с дъга на югоизток, дали пък това да не слизането южно от Крали Маркови стъпки, скали от горе и север, пак на стъпки подходящо за такова име. Още 2-3 слизания, изкачвания в тази посока по хълмчета и седла. На следващото прорязано от два дълбоки рова завиваме на изток. Тук е ясно на Иванчов гроб сме.

    Леко изкачване в тази посока, слиза се към открито поляни на юг, а пътеката е северно от тях по границата с гората. Отново ясно на месн. Нивките сме. След края им лек завой на североизток през иглолистна млада изкуственно създадена гора, препятствия от паднали дървета заобикалят се лесно. Започва плавно набиране на височина не е голяма. Преодоляват се лесно две скалисти връхчета, месн. Пряслопа /Сечената скала/ и Чуката. Пак обаче не разбрах, къде точно е защитения обект „Тройния Бук” е много искам. Не става от 1-2 пъти ще иска и още ходения за да се разбере и локализира всичко точно.

      Широколистна гора отново, 2-3 полянки, разклон на север, с маркировка в кръг /бяло, червено,бяло/,  леко на запад за с. Мийковци. Няма равно все си нагоре или надолу. Сега е на качване няма как да е отива се към поредния  и последен за деня връх Чумерна.

      Преди него от запад, малко неочаквано стигаме до крайната точка за днес хижата. Часът 17:17 сравнително рано, но навъртяхме 10 часов преход и 38 км. така го дават. Време е за почивка нужна ни е за утре, ще опитаме да стигнем до Котел и съкратим ден. Спътниците ни отново са пристигнали по-рано и вече разпъват палатката.

       Имаме резервация за хижата, но то и няма други туристи, бяхме се обадили, че закъсняваме с ден. Настаняваме се, има баня обща не е луксозно, но е добра. Все си е друго да вземеш топъл или горещ душ, редувам с по-хладен, като нов си, готов за преход. Спътниците ползват банята на ски базата, разбрали се с охраната.

Желаещи за върха няма въпреки че има време. Всичко мръсно е изпрано до сутринта е и сухо. Поразпрано и скъсано по раници и дрехи е зашито готово за нови препятствия. За 2 часа сме се справили със задачите и в 19:30 вече сме в столовата да се почерпим за успешно приключилия ден, а след това и доста обилна, но не и прекалено вечеря.

За утре сме единодушни тръгване по тъмно преди 5 ч. на челници. Пътя познат само просеката от дърводобива и обращалото ме притесняваха там марките се губят.

Смятахме да подсечем върха от запад и север, да не го качаме. Лягаме преди 22ч.