12 ден - 06.08.понеделник - х.Чумерна - проход Вратник -Котел

12 ден - 06.08. - понеделник - х. Чумерна -Агликина поляна - проход Вратник -изворите на Камчия - Котел

Два дни в един , плана изпълнен

       Събужда ме се рано - малко преди 4 ч. Багажа от раницата е изваден за да мога да взема това което ще ми трябва за деня. Прибирането му ми отнема около 2 мин., ако всичко е в раницата, докато намеря това което ми трябва ще отнеме повече време да ровя в нея. Оставям необходимото най отгоре да е под ръка. Прането от снощи прибрано. Отвън в палатката има движение.

     Малко трудно намерих ключа за лампата в столовата, на стената зад тръбите на печката. Хижаря щеше да става рано да направи чай, кафе, но го няма. Хапваме на бързо по някоя бисквита и сме готови. Всички са нетърпеливи, гасим лампите и тръгваме.

       Палим челниците, часът е 5:10 вече вървим по пътя от изток на хижата, но този който е от северозапад под върха и го подсича. Като се изравним от север трябва да хванем пътеката която слиза от него. Тази по която вървим е маркирана с две червени вертикални черти /заешки ушички им казвам/. Това трябва да следим докато излезем.

        Пътя е добре личащ, газен отива към сечище. На спускане преодоляват се две леки гърбици и улей по западния склон. Следва разклон, надолу и в ляво е за дървото ”Динозавър”, а в дясно табела с надпис „Хижа”. Тук някъде трябва да е и била базата на партизанската бригада преди 1944г. Вече сме по северните склонове и сечището. Достигаме обръщалото и губим пътеката, това от което се опасявах се случи. Разпръскваме се ветрило образно по склона надолу, нагоре да търсим „ушичките”. Доста обикаляне падна докато хванем вярната посока и ъгъл. Върнах се малко назад хванах две марки по-горе и по тях открих тези напред почти на изток леко в север.

       Това търсене отне към 20-30 мин. почти се развидели, скоро излезе и пътеката от върха.

Челниците не бяха нужни вече, но останаха под ръка, ще трябват по всяка вероятност.

Бяхме вървели 20 мин. само сега можехме да увеличим темпото, но внимателно нататък.

       Пътеката върви по рида на склона почти на север съвсем леко на изток. От дясно съвсем близо е реката миналия път в обратната посока някъде от тук си напълнихме вода и пихме. Сега само констатираме местото и коментираме със спътниците. Тук и дъждец ни заваля тогава. Сега е по сухо и приятно за ходене спори крачката. Коментираме какво е било и какво ни очаква, на колко часа сме били тук тогава. Следва равно като стъпало /тераса/ и завой надолу по склона с дъга отворена на югоизток. Местото е стръмничко каменливо и все в гората. После отново равно. Завой на дясно и изток. Излизаме на просеката. Открито място гледката е на обратно към върха нагоре. Постройката на охранявания обект се вижда, но като малка къщичка.

     После е седловина и започва елшака. Леко изкачване сега по склона съвсем леко под билото от север. Дъгата този път е отворена на северозапад. В най-източната и част по билото има скали отделни групи камъни преди бе мочурливо по пътеката сега се минава. Все пак някой не внимава и цопва от камъните във водата, само дето предупредих. Очаква ни Темната гора, разказва се и историята- бърр страшничко а.?

     Прехвърляме ридчето и сме малко над кладенчето за което снощи си говорихме с хижаря. Има още няколко такива нататък направени от него. Може да се пие но трябва да имаш канче и внимателно да гребнеш да не се размъти. Покрити са с камък да не се замърсяват от листа, клони и животни. Все пак трябва внимателно да се гребе, да не се вземе и кал, тиня от дъното. Често казано не бих пил, както и направихме миналия път.

    Има си и надпис „вода”. Пресичат се няколко малки деренца, като се гледа да е отгоре от изток. При много дъжд тук навярно ще е трудно да се мине, сега е добре върви се. Долу на седлото от ляво и север се образува голяма локва и сега я има но е почти пресъхнала. Определено си е друго да си тук през май, а не както сега август-лесно е. Отново плавно вдигане през елхова гора с дъга почти на север леко запад. Пътеката почти завива на там, но прави рязък завой и се спуска доста стръмно на североизток. На север трябва да се търсят върховете /бърда/ Кокоша глава, Суха и Черна брада. Мярва се по нещо но е много трудно да се види нещо все си в гора и гора и шепне приказки.

      Постепенно стръмнината намалява излизаме на местото където миналия път обядвахме. Малко над разклона, пътеката продължава на североизток, но се пресича от път идващ  отгоре и северозапад по склона. Продължава на дяснно и долу, някъде там трябва да се  търси вода, но и този път не спираме да не търсим и да губим време което ще ни трябва.

       От кръстовището по пътя на юг можело според описанията да се излезе от изток на връх Бяла крава,като от водослива на Права с Крива река се поеме в ляво от север по последната. Пътя бил удобен за минаване с велосипед, не сме го минавали, не потвърждавам , че това е така в действителност. В дясно и на юг от пътеката има иглолистна гора, на североизток по билото и границата с гората продължаваме, от ляво е широколистна. Постепенно изкачване изавиване на изток към каменливо и доста обрасло хълмче по трудно проходимо но за кратко. Тук има като надгробни камъни, с надписи но не се четат обрасли в мъх и лишеи. После следва седловинка и започва доста сръмно изкачване от запад по и между камънаци и дървета на връх, предполагам това да е Бяла крава. Почти се стига до горе. Все пак се подсича от север и сравнително по плавно се спуска на североизток към следващото седло. Миналия път като идвахме от изток почти го качихме по пътя, но по него няма марки, че се връщахме пак до седлото да ги търсим. Можело е само да се спуснем и да ги хванем отново, но кой да ти знае че е така. Сечище и доста газено. Смъкват се трупи с коне, вижда ме ги, но са доста по горе, а има и под нас, без контакт.

      На седлото пак е кръстопът. Този от юг би трябвало да е този от Крива река и да отива на север към с. Костел. От нея страна пак е широколистна гора,  от юг иглолистна. Продължава се пак по билото почти северно, но изток през 2-3 малки връхчета. Завой на изток, пак някъде толкова връхчета до следващата изразена височина предполагам, че това са Табиите и месн. Разсадника, поне на това най приляга да е. Пак има сечище.

     Слизаме надолу по склона с доста дълга серпентина, към седловина и поляна най-сетне открито. На север почти няма гледка по границата с гората сме. На юг гори и върхове, дерета. Тук в ляво под склона от югоизток, пак го дават да има вода, не я търсим. Трябва да е Пейовото кладенче. В другия край на поляната от север има останки от зид. Тук сме около 10ч. Две полянки са по седлото една след друга доста обширни. Това трябва да е Говежда поляна /Съралан/. Следва леко изкачване през рехава гора.

     После пак е равно и по билото на изток. От дясно и юг голямо сечище открито на километри. Тези открити поляни по билото би трябвало да са Трите гроба. Пред върха от изток пътеката рязко завива и слиза на север по западните му склонове в гора. Прехвърля се от север на билото. После се извива от юг. Слиза по него.

    Излизаме на западната част на историческата Агликина поляна. Тук в дясно от юг на склона ниско трябва да е извора, има го в разказ на Йовков-Хайдушко кладенче. На източния край освен паметника, голям гранитен блок има построен параклис. На св.Димитър. Снимки за спомен и палваме по свещичка за здраве.

     Почти 11:30 е. На кантон Табелите, превала на асфалта Сливен - Стара река вече този час е минал. Добре се движим ще успеем да стигнем, вероятно късничко в Котел. От запад заведение затворено и предния път така. От изток вила-Хижа, кантон на пътното.

     Пътеката трябва да е северно от нея, вижда ни се обрасло. Навярно по нея бихме си спестили някоя минута от времето и да стигнехме по-рано. Предния път родължихме по асфалта на изток, сега отново. Обикаля, но познато, да не се забиваме и забавим повече. По асфалта с два доста големи завоя, заобикаляме подсичаме върховете от юг. След втория завой като се излезе на билото при открито седло поляна, вляво от пътя се хваща пътеката по маркировката, която следва гръбнака му с изкачване на изток.

     На седлото сега има кубирани дърва-метровки, извършва им се претоварване от „виетнамките” малките камиони на по-големи с които се извозват, кипи работа. Минаваме покрай камионте и работниците, поздравяваме се взаимно и продължаваме.

        Пътеката в сравнение с пролетта е по-добре личаща си. Правят се няколко слизания и качвания право на изток в гората, като се заобикалят или прескачат нападали дървета, но са малко и няма затруднения за преодоляването на препятствията. На места има и открити участъци поляни с папрати. Сега са много по лесно  проходими от пролетта.

Тогава отнемаше време да ги тъпча и разсичам с пръчка, вероятно бяхме първите минаващи за годината и пътеката не личеше, а сега се движехме без проблеми. Бях си направил труда mf него път, да ги преброя връхчетата от Табелите до Вратник, излязоха 13 по-големите и малките всички общо. На Вратник /Демир капия/-Железни врата също е много по-утъпкано. Завиваме на дясно към заслона да го видят и спътниците ни .

       Голяма си е разруха и мизерия, не става за место където е подходящо за обяд увериха се в това. Подходящото място е малко по-долу над чешмата даваща началото на р.Камчия-Изворите и. Завива се наляво и надолу още преди да се стигне заслона, още като го видиш и застанеш срещу него, трябва да се търси табела и марка на дърво на изток. Часът е почти 13 спираме за доста продължителна, но необходима почивка.

      Обядваме и попълваме запасите си с нужната ни вода до края на деня, да не търсим.

В близост до пътеката е Овчи кладенец, после има в двете деренца под Разбойна. На двете места обаче не е толкова чиста и не сме сигурни дали ще я има. Щерката сега се зае и да си изпере дрехите от вчера, времето си е хубаво не много горещо.

       Малко след като спряхме ни настига Любчо, правещ похода но с велосипед и той си даде почивка. После вървяхме известно време заедно, след което отпраши по-бързо. Предната година пак го минавал, но колелото му се повредило между Предела и Чумерна. Продължил до края, но с бутане и носене, а е можел да го остави в Котел, като на връщане си го прибере. Направил го бе по възможно най-трудния начин, избора си е негов.

      Точно след час почивка тръгваме отново. Доста време си дадохме, но до тук пък бяхме със 2-3 съвсем кратички спирания. На Агликина повечко за до 10 мин. и вафличка.

       Тръгва се по черен коларски-трупчийски път на север от заслона. Отначало е почти по равното на седлото. Продължава се по пътя със спускане и серпентини и завои по склона. Пролетта тук имаше кубирани дърва покрай пътя почти до Делирадева бука и вървяха камиони. Сега всичко кубирано е извозено, останало по някое малко трупче дърво.

      Слизаме в ниското и нагоре, завоя на изток. Пътя е утъпкан и сух, а не както през май кален и от камионите труден за вървене с коловози големи локви. Тогава се и чудим сега накъде, де е следващата марка, аха виждам я там. Понякога назад и ляво, дясно и тогава напред. Сега е точно знаем накъде,вървим смело, бързо и вярно. Като излязохме на високото след завоя, Любчо пое напред, 2 ч. заедно.

На доста места следите от велосипедите на Борката и приятел, а от сега и Любчо, при липса на марки помагат да намерим верния път. Отъпканото от тези преди нас, следите в най-непроходимите участъци са точно това което ни трябва, там е вярната пътека. Обикновено е вярно, но не винаги има и връщане назад, но тук пътя си го знаем вече. Пак на североизток, малко преди завоя на изток отново е местото където при проучването обядвахме и тук пънчетата които сложихме все още си стоят така.

      Няма така изразени резки слизания и качвения, по-плавно и постепенно заоблено е по тези места. Тук-там по нещо по стръмничко докато го усетиш и то свършило. Около 15:35 сме на Делирадева бука, снимки, кратка почивка за водичка да пийнем. Поема ме.

       Слизане и качване отново. През и покрай млада иглолистна гора. Преди да излезем на откритото до друго вековно дърво след около час отново за кратко спираме, по глътка вода. Пече доста е топлоq но слънцето е зад нас и няма да ни мъчи по обширното и открито място което следва.

      На Околчеста /Околчарска/ поляна сме, смело по пътя на изток, никакво дясно викам на бързаците. При металния стълб на далекопровода, тока жиците, завой право на север покрай него. Самотните дървета ливадата и нагоре, там вече зимната колова излиза и по нея на изток към скалите. Зад гърба ни остава ридът Гредата. Най-добре се вижда от завоя на север по електропровода. Дълъг прав равен и сега зелен рид набива се на очите на северозапад.

     Напред на североизток най-близо са две по скалисти връхчета. Пътеката минава южно от първото и между тях се прехвърля северно от второто, Човешка глава, не се качва.

Върховете от север трябва да са Осенишки и Истапич, отново само предполагам че са. Точно срещу върха от север се минава мочурливо място, това е Овчи кладенец. Извора е доста трудно да се забележи във тревата, прилича на локва, но си личи че е дълбоко.

     Изкачването по дерето продължава на изток, все си на открито гледки колкото искаш.

През деня и в слънчево време, тръгнеш ли сутрин от кантон Табелите тук си точно на обяд става непоносимо горещо. При липса на вода си е истински ад, изпитано вече. Кладедеца е зад гърба долу не ти се връща, обратно до там, а дали е и чиста водата му.

      След превала се спускаш надолу по сини ронливи камъни, трябва да се внимава по тях.

През пролетта от тях струеше вода, сега е сухо. Върха на североизток е Разбойна последен за днес, не се кача подсича се заобикаля от юг и изток. Дават го да има пътека и през върха, но от къде точно се отделя и тръгва по нея не ми е ясно.

      Слизаме в ниското от югозапад под върха. Завой на изток с плавно качване в гората. Тук пътеката личи. Трябва да се прехвърли южното ребро. Първо е едно сухо деренце, след него са две прорязани от поточета, през пролетта те ни бяха спасението от жаждата. Тук сме към 17:30 вижда му се края, но и имаме доста още, а и умората си казва думата. Вече няма „бързаци”, вървим в нишка един след друг, редувайки се във воденето. Излизаме от гората на открито, тук трябва да е месн. Куплото, името да идва от купа или срупване предполагам.

      Пътеката на доста места съвпада и върви заедно с „Път на четата на Раковски”, но да се следи червената марка. По обрасло на места избуяла трева отделни дървета, трудничко се държи трябва да знаеш какво и къде да го търсиш. Насочвам когато съм отзад, но в повечето време водя. Поумориха се децата нещо, вече не им спори крачката, почиват често за кратко.

       Почти излизаме на превала от изток, преди изтървах къде точно е отбивката завоя на север. Сега дали защото е газено и по сухо или от това, че знам какво търся хващаме и си държим пътеката без лутане към заслона и Набожното дърво. Пак не търсим водата.

       Времето си напредва вече е към 19:30. Завиваме на север от изток под Разбойна пътя е вече като магистрала хубав черен камионен-коларски само на спускане към Котел.

Движим се обаче бавничко колкото и да се опитваме да бързаме, героите уморени.

     След заслона от север в гората вече е в сумрак, но се върви няма нужда от челник. Преди тук пред нас прибяга сърна, опита за снимка неуспешен, а я забелязахме преди тя да ни усети, но не се получи. Следва отклонение по пътя от изток и назад на юг е за Жеравна. Пак се излиза и на „Път на четата на Раковски”, табели марки си има.

       От тази страна склона вече е оформен като градски парк, но е било по „татово”време.

Стълби, паметник е имало и пейки, кътчета за почивка, явно от преди 1989г. останки.

      Вече сме във вилната зона на Котел 21ч. е, сумрак почти тъмно, месн.Чукарите. Повечето от вилите са обитаеми и са със запалени лампи от вън и вътре, виждат се хора, поздравява ме се. Пряка пътека има в дясно и на изток по склона, но се стъмняваме дали ще успеем да я държим. Затова сега продължаваме за по сигурно по асфалта, нищо че обикаля. Вече палим челниците, при последното спускане към града. Малко след 21:30 сме в края му.

       При първия магазин, след  като се пресече реката по моста, ние питаме за хотела, а пък спътниците ни ще търсят квартира. Разбира ме се сутринта към 8 ч. среща тук, ако не намерят къде да нощуват ще звънят за да дойдат и те в хотела. Не звъннаха, устроили са се някъде явно, то Косьо все ще е намерил, а и при толкова къщи за гости .

Според напътствията, а и предвид, че сме били вече в града бързо откриваме и хотела.

Очакват ни отново предупредени за закъснението от ден. В 21:45 вече сме се настанили.

В 22:00 поръчката за вечеря в ресторанта-механа, при реката вече е приета. Обувките са свалени под масата, а краката правят зъъз по камъка благодат. Аператива и бирата пристигат бързо, няма други клиенти и заведението работи до 23ч., няма бавене и чакане. След целия дълъг труден но успешен преход, заслужава си нещо по така да е вечерята. Добре до тук справихме се със задачата, можеше и по-рано да стигнем.

Бавенето сутринта, някои подсичания, обяда по кратък, правим разбор на деня, по време на вечерята. За този участък са към 54 км., взели сме ги за 15 часа общо някъде.

Прибираме се в хотела, банята отново ползвам само аз, пак нещо не и хареса на щерката. Разтривка, масажи прането проснато на въже на прозореца. Някъде към 23:30 май да е било, като заех хоризонтално положение и изгасих лампите за сън.