Ден 1 - четвъртък - х.Ком-върха - х.Петрохан

                                                 Начало

         Пътуваме с влак, вечерта на 25.07.2012 г. за София през Пловдив. Без проблеми с места и да има голямо закъснение с влаковете. Определено много по-успешно пътуване от първото до Ком, на късмет.

                            Ден 1- четвъртък - х.Ком-върха - х.Петрохан

                                               Деня на четворките

         Сутринта на 26 в 6:04ч. сме в София, автобуси за Петрохан няма. Пак на влак за Видин. Тръгна на 7 и нещо до Бойчиновци и от там до Берковица. В 11:14 сме зад гарата след снимка на перона. Такси до хижата.

         Това всичко вече ни е познато от предишното ходене и е планирано, уговорено.

Малко преди 12, на 11:54 на обяд сме на х.Ком-нова. Пак снимка. Хижарят е познат.

Обяд отвън на пейките, има посетители, времето хубаво. Снимат ни.

            Хижата е разположена на тераса, праг, равно място, по северния склон на връх Среден Ком, в югоизточния край на обширна поляна, има други постройки. Печат от хижата. Готови за старт. Тук пече, ама нагоре се стеле и спуска мъгла.

           Водичка от чешмата и в 12:24 на път, към х. Ком-стара, познато. Може по пътя.

По пътеката на юг след чешмата и информационното табло набира се височина. Сечище само до хижата, но се върви, качването е леко, прескачаме някои клони. От хижата черния коларски път за прохода Петрохан тръгва на запад със завой на изток, преодолява височината, а пътеката сече направо тази серпентина.

          За да се стигне до старата хижа трябват 10-15 мин. Вземаме го за 7-8. От нея нататък пътеката я знаем  да е на юг, леко на изток и нагоре след чешмата и барбекюто, ама не е така. Промяната я забелязахме от север на хижата и на запад, като описва дъга  над нея по склона, разделя се от тази за Белоградчик продължавайки на югоизток с набиране на височина, малко по-обрасло и с паднали дървета.

          Мъглата ни е обгърнала. Вижда се на 20-30 метра, на талази и ръми. Като за начало добре, ще върви по вода. Пътеката е през гората, вероятно е променена да се избегнат едни мочурливи места или заради вододайната зона на хижата. На места има паднали дървета но се върви спокойно. След десетина минути пънчета за сядане - с надпис „аз, кака, батко, мама, татко, дядо, баба”. По нагоре пак има пънчета но този път са без надпис. Още толкова и сме над горския пояс.

  

          Разклон отделя се зимната в дясно през клека. Ние по лятната нищо се не види тунел, трябва да сме над сипея, лавинния улей, който е вляво под нас. Малко преди да се прехвърли билото има маса с пейки, кратка почивка за въздух, до тук с две, три такива почивки. Крачим бодро, настроението чудесно, най-сетне сме по пътеката.

           Превала, кръстовището. На запад към върха по пътя южно под билото, зимната е в дясно от север, мяркаме по някой пилон. За 35 минути стигаме до превала в 13ч. Още 15-20 под Среден Ком и сме в ниското под Големия. Чуваме говор -  „ехо”има отговор.

Първа среща. Група от 5-6 момичета, момчета от Гинци на излет, снимка на склона.

   След малко сме горе. Бус с боровинкаджии, има кой да запечата момента, пред дядо Вазов - 13:50 ч. При пирамидата, до флага. Само фанфари липсват, но вятъра си свири, доволно. Щрак, че тук, така, че там, айде и тука.

          Камъчета докато не сме забравили, духа, ръми, мъгла. В последния момент преди да поемем вече по пътеката, забелязваме хора в изкопа югоизточно. Хижарят ни уведоми, че съпругата му е към върха с група жени и деца. Виждаме ги в мъглата, сгушени на завет за закуска почивка. Поздрав.  

         14:04 на път. За половин час, обратно до разклона. От мъглата изплуват коне, локва в ниското. Подсичаме, заобикаляме Малък Ком от юг, това е непознато. Тук по внимателно, получава се. Пътеката се следи добре докато се излезе източно под върха. Там за последно кол от зимната. Малко по трудно при слизането на североизток към пътя. В мъглата трябва да се внимава, при хубаво време няма да е проблем. Доста пътечки и пътчета, пирамидки, марки, табун коне, но хванахме верния. Часът е 15:15, добре се справихме. Закръглям часа но когато и да погледна все има 4.

        Като се излезе на пътя, черен е но става за кола ако не я жалиш, има табела за Петрохан. Тя е отсреща на север вляво, като се тръгне за прохода. След малко пак от нея срана личат разрушени постройки, останки от зидове. Младежта повежда по познатото. При описанието на маршрута дават Клисурски говедарник и Голям мочур, по нататък има такова място при водосток на пътя. По него доста малини и от мъглата и ръмежа измити от праха похапвам доволно. Оставам назад и някъде бързам да догоня.

        Правят ми забележка че убивам темпото, как да устоиш. Сега поне е хладно и се върви. При слънце ще е тежичко. Така беше предния път и гледки открито, сега нищо не виждаш. Върви се по открито почти по хоризонтал, като се следва релефа южно от билото. Наближаваме ли гората, къде е кулата на Зелена глава, някакъв ориентир е?

       След 20 минути чешма. По подсичащата пътека от север на гористия връх, а не по пътя от юг. В гората пак малини, поделяме си ги със стадо сърни с малки, не успяваме да ги

щракнем. Тихичко със знаци действаме, но пак ни усетиха, красиви животни.

       Излизаме на поляната седлото от изток, следва плавно качване и заобикаляне от

юг на върха. Точно от там се излиза на асфалта, нямаме работа нагоре по него. Поляната зад нас долу дали не е „Щавена”, предположение. По асфалта надолу към прохода, на места пътеката сече серпентините на пътя.

       В 16:40 при паметника, дали да не направим следобедна закуска, само снимки и на изток. Натам не сме ходили, ведомствени вили, хижи, поддържани и изоставени. Паметник от онова време Димитров, Коларов и стои да не повярва човек. 

Следва хубава чешма, кратка почивка. От там има пряка пътека за хижата.

             Ние по асфалта, че взе да става кално, ръми си набива, влага, мъгла, гадничко.

След чешмата на дясно и завой наляво ,все си е качване, още един и втори през

борова иглолистна гора създадена  засаждана не е естествена, личат редовете.

Поне за утре да се оправи. Още половин час и в 17:25 сме на хижата до тук за днес.

       Има посетители семейство с дете на 5-6 години, отпред на площадката, сядаме до тях.

По скоро се пльосваме и дишаме с изплезени езици, приличаме си с песовете под нас.

        След вземане на въздух, търся хижаря и съпругата му, да се настаним. Срещаме се почти на вратата, запознаваме се. От къде за къде, приказката върви. Настаняваме се, баня. В столовата за вечеря, преди това малка тренировка по тенис на маса горе с хижаря.

Приказката върви, за ракийката по нашия и тукашния край, за виното, теми доста

разисквахме, засегнахме и прехода, ще успеем ли да стигнем, твърдо да до морето сме.

        Аператив, вечеря, че и два мача после по телевизията, някой издържа до края, други

си легнаха, безсъние и годинките си казват думата. По време на вечерята и анимация на лаптоп гледах „Маша и мечокът”, сприятелихме се с детето.

     Дрехите от първия ден изпрани отвън, но от мъглата не съхнат, малко опръхнали само на сутринта.

             Равносметка за деня преход от около 20 км. за към 5 часа. Добро начало.

             Сметките за нощувката и вечерята оправени, преди да си легнем.