ПРЕДГОВОР ИЛИ ПРЕДИСТОРИЯТА

      Предполагам сте прочели разказа на щерката и видели снимките от похода.

      

      Ще се опитам да разкажа доста подробно за него, почти стъпка по стъпка.

      Наблягам на описанието и сравнявам с действителността. Преминаването по маршрута - 

беше един вид проверка на това „добре ли съм си научил урока и написал домашното”.

       Оценката предоставям на тези които четат, но и ходят по К-Е.

                                   ПРЕДГОВОР ИЛИ ПРЕДИСТОРИЯТА

               От къде тръгна всичко?

           Както всичко друго и тази работа стана случайно - планирайки отпуската си за 2006г. 

          През есента на 2005г. от колеги разбрах, че може да се вземе карта за почивка на х. Ком.

          С колега, който като мен има дъщеря и син, решихме да заведем семействата през лятото. Проведохме организация, за да се осъществи идеята, трудничко, но се получи.

          Пътуване, почивка, изкарахме запомнящо се лято през 2006 г. - от 13 до 19 август, върха изкачваме на 16, а до Петрохан на 17 по пътя. Ама си взех и беля на главата.

         Щерката обаче тук във фоайето на х. Ком видя за съществуването на маршрута.

Още тогава и веднага и легна на сърцето, да го направи, ако може семейно.

        Налях масло в огъня и аз с моя си акъл, че това ми е било мечта, на нейните години.

Заразказвах как сме го мислили тогава с брата, единия с палатката, раницата на другия,

брезентови да се сменяме като се уморим, ползване на хижи, пътеводителя бе излязъл.

        Друга информация имаше малко, но с ровене тук-там излизаше по нещо.

 Отвори се разговор, как съм се запалил по планините, как съм научил за маршрута?

        За него знаех от първите ми стъпки в планината, ако не преди това,  като ученик.

Ще да е било някъде в 4-5 клас - на първото екскурзионно летуване по Средна гора.

       С книгата за Стара планина-пътеводителя, си закупих веднага след като излезе 1975 г.

Още от тогава се навивах, но така и си остана, не се получи. След 8 клас малък съм бил,  родителите  ми не дават и с по-малък брат. Преди казармата и след нея, вече по-подготвени, но не стана и си остана за някога в бъдеще. Сега май му дойде времето.

    Подготовката

        Опит по планините не много голям и повечето летен. Постепенно стана още повече - по-малко да е сладко. Със семейството още от 3-4 годишни като станаха и  поехме по пътеките, ден, два, седмица. Първо бе Средна гора с Богдан, Стара планина, Рила, Пирин.

          На годината поне веднъж, се ходеше до някъде, само Родопите не успяха да видят.

 Вече и това е сторено. По Осогово, Беласица, Славянка и по на запад от Ком, остана.

 

         През 2007 г., се започна с подготовката. Първо пътеводителя за кой ли път? Практика.  По усилена, подготовка подстъпи от север, главно от юг. Физическата - ходене повече, малко бягане, въртене педали с велосипеда. Четене и обхождане по участъци, за всеки поход си има и разказ, това е отделна тема.

          Преди да се решим да го направим похода, къде сме ходили по маршрута, за кратко и инцидентно по-скоро? Имаме две ходения от север Габрово и от юг Карлово.

           Разкази за походите, хронологично във времето съм си водил бележки и си има.

Споменавам  само тези които касаят маршрута или са свързани с него. Другите походи и ходения по планините не са пряко касаещи, но помагат с нещо.

            От 12 до 21.07.1999 г. на Соколски манастир, с качване и слизане пеш до Шипка.

Семейно с жената и децата. Бойно кръщене на сина на 4 г.и 6 м. успешно взето.

Следващото по Стара планина е пак през юли но 2003г., Карлово-Ботев-Калофер.

Най-гъстата мъгла преживяна до сега, не виждаш пред носа си. На Беклемето тази година на 100-те почти, но по се виждаше.

             През 2008 на 01.08 по „Кончето” за ден. Маршрут-Клисура-Вежен-Пъпа-Конче-Братанци-Булваня-Антонски превал-селото. Това със щерката, а със сина през 2009 на 18.08 от Шипка до Бузлуджа по пътеката.

             През това време събирах информация и я разучавах маршрутите и подстъпите към тях.

Варианти за обхождане с 1, 2 и 3 дневни преходи. Намислих  да се запозная с целия маршрут, обхождайки го на участъци, чак тогава да е изцяло от край до край.

           Първото целенасочено ходене започна през есента на 2010г. до х. Буковец -  на 03.11.

На 15.11. от Кръстец до Предела, целта бе да стигна до х. Буковец, но прекратих по  семейни причини. Тръгване в 7ч. от Кръстец в 10:30 Предела, скоростно и прибиране пак такова. От тренирах и това бързо отиване към Балкана и връщане .

           На 21.12.2010 г. си закупих и 7-те карти, общата я имахме от х.Ком. Описанието от гърба им, си го преписах на тетрадка. С тези описанията по целия  маршрут, които успях да изровя са събрани на 5 тетрадки малък формат от 20 до 40 л.

           През 2011 продължих с походите. На 02.05. от сп. Дропла,през селата Вишна, Планиница, Рупча от там на билото до малко над Люляковския манастир. Обратно покрай него и в селото прибиране. Връзвам целия участък, на 30.06 като тръгвам този път от Ришки проход на изток, но по северната пътека до манастира.

            Следващото е на 02.08.от Кръстец на запад до Българка, пак трябваше да прекратя.

Довърших го на 08.08.от Кръстец до Бузлуджа, със слизане по пътеката до гр.Шипка.

           Идваме на 2012 г. Отвори се Възможноста  най-сетне поне двамата с щерката да го осъществим това желание. При мен време за това се намира по-лесно, а на нея сега и се отдаде тази възможност. Решението бе взето, трябва да е сега и то без отказване при никакви обстоятелства, друга възможност едва ли ще имаме в скоро време.

           Планове по дни за преходите са нейно дело, съобразихме дали са възможни. След консултации по между ни, плана се прие и то за възможно най-кратко преминаване.

Това, че ще ми се изцедят силичките си го знаех, познавам си и „стоката”.

            На 30.04. от с.Дъскотна на изток за половин ден до с.Добра поляна. До тук това е осъществено само от мен, имах тази възможност да го направя.

           На07.05 вече с щерката от кантон Табелите на запад  през Агликина поляна, х.Чумерна и върха до х.Буковец с нощувка на палатка, но гръмотевична  буря и силен дъжд ни принудиха да влезем в хижата и осуетиха продължаването на другия ден към Предела.

           Това стана възможно в обратна посока от Предела до х. Буковец на 28.06. със слизане в Твърдица отново като  през м. май слязохме пеш, пътя ми бе вече познат.

          Темпото се увеличава на 07.07. от кантон Табелите на изток към Вратник, изворите на р.Камчия, Делирадева бука, Околчеста поляна, под вр.Разбойна, гр. Котел, прибиране.

          За последно оставихме най-близкото от Ришки проход на запад за 2 дни на 14 и 15.07. Трудности още с тръгването, борба за места в буса, трудно но стана. Отначало добре, това да е. Към Вълчата скала и след нея яко проправяне на пътечка. Кошмара бе при Малкото/късо/ Сухо дере, тези 500-600 м. ни се разказа играта отне ни 3 ч. време да разберем накъде и как да ги минем, а колко още е до Върбишки проход не знаем.

         Решаваме до тук с проучването, май по-рано трябваше да се насочим на тук. Връщаме се обратно, как ще го минем ще решаваме на момента като стигнем до местото. Поне ни стана пределно ясно, че ще е много, много трудно. Както се казва всяко зло за добро.

         Този неуспех вероятно и ни помогна, да преодолеем другите трудности по пътеката.

Очаквахме да има и от лошото по-лошо.

         Тетрадка с 16 листа малък формат, кратко описание с маршрут и проблемите + местата с вода, на предната страница, на гърба са ми записките от реалното ни минаване.

        В крайна сметка ще се повторя до началото на прехода, поне на единия познати:

• От Шипка на изток, до Котел всичко  обходено, по отделно  някъде и от двамата; 
• От Байряка преди Ришки проход до Добра поляна отново,прясно обходено;
• При Ришки проход до заслона на Хазим горския, ходено по северната дъга, „S”;
• После до Емона ми е непознато;
• На запад от Шипка. Участъците Жълтец-Ботев, преди доста време;
• Каменна порта, Вежен-Кончето, Попови гробове /Антонски превал/, пак по-рано;
• Ком до Петрохан, без по Малък Ком, вдъхновило ни.
• Последното ходене бе от Ришки на запад, да стигнем до Върбишки, ако стане и Котел. Уви стигнахме само до под Байряка, че ще имаме проблеми ни бе ясно.

          Раниците моята на годините на щерката и още може да се ползва. На нея хубава

нова, издържаха и двете със закърпване, но нейната е само за спомен от похода.

         Слага ме, теглим,  вадим пренареждаме пак теглим,  преценяваме кое ще ни трябва.

 Отхвърлихме варианта да носим палатка, реално ще ни потрябва след Дъскотна.

       За това какво носехме в раниците, ще споделя по късно. Като килограми моята 14,650,

На Руми - 9.400, при мен + торбичка с храната за през деня, която бе в ръката ми през цялото време на похода, тежеста и варираше, в началото на деня около 4 кг.

      За нощувките и храната разчитахме на хижите, с предварителна заявка по дни.

       Ориентирането е със собствени сили,  когато можеш да попиташ някого добре, без компас и GPS, само по маркировката и описанията които имахме. За медицинските въпроси, подготовка и консултации, съпругата имаше думата. За проблемните участъци, се бяхме информирали и как да се справим.

        За помощта на съпругата и сина, само мога да съм благодарен. Помагаха с каквото могат за ориентирането и след нарушения график за нощувките. Защо не се включиха и те? Така се получи, ангажименти.

       За евентуална наложаща подкрепа за нещо по спешност, разчитах на брат си да се отзове по всяко време и място където преценя, че е  необходимо. Не се наложи. Необходимо е обаче човек тръгващ по пътеката да си осигури такава подкрепа.

 

Планинска застраховка също си е задължителна, не струва много дори за месец.