Ден 2 -27.07. петък - х.Петрохан - х.Тръстеная

          Ден 2 - 27.07. петък - х. Петрохан - х. Тръстеная

            Борба между мъгла и слънце, ще ни бъде или няма

           Ставане на сутринта в 5:30 ч. Тъмничко е все още, а и мъглата е още по-гъста.

Закуска от хижата и от нас, чай, 3 в 1, бисквити, ядки. Тая пущина мъглата и днес ще ни е спътник. Вземаме си довиждане с домакините. В 6:35-40 потегляме.

            Пътеката тръгва от западния край на хижата покрай информационното табло, завива от север над нея на изток, вдига се и набира височина в гората. Маркировката - добра, въпреки мъглата се следи без проблеми. За 15-20 излизаме от гората и хващаме черен коларски път през хвойната, клека и ниски борчета. Наклона е на юг, явно сме от нея страна на билото.

        Мъглата става по-рядка, видимост между 50-100 метра, но си е на талази. Определено с набирането на височината се разкъсва, чувства се вятър, студено е. Пътя и пилоните се следят без лутане, крачката спори. Това място го дават по описанията известно с името Чамлъка. До разклона за Вършец е с 5,6 по чувствителни качвания и слизания по връхчета, като на моменти е вече и чисто. Първи снимки за деня, открадваме гледки.

        За 1ч. до тук. Разклона е на билото при седловина от запад на рид, гребен спускащ се на север, водещ към вр.Тодорини кукли. 

         Извадихме късмет да видим нещо в и над мъглата. Преодоляваме и това връхче. Вече от изток към скалите на север се открива, чудна гледка. Малко въздух от тая депресираща, подтискаща мъгла. Качваме се по западния склон на Вр.Зелени рид. Спираме, поглед назад и на северозапад, напича, пак гледки.

          От високото към следващия на изток голям и разлят връх водят три пътеки. Най дясната е с лятната маркировка и е по плавно заобикаляща го от юг. Със зимната е левия, но е най-стръмно. Може да се следи и черния коларски път, но пътеката и пътечките, секат и избягват, завоите и серпентините. Пак сме между слънце и мъгла, хубавото надделява.

          Качваме следващия Кручашки връх, по скалист каменлив. Настигат и срещат боровинкаджии, нямаме проблеми. Руска техника - „ Лади и Москвичи” се движат без проблеми по пътя. Поемам и аз малко витамини, „дават крила” след секунди.

Тези 2,3 качвания са по натоварващи, приятно е, ако печеше май щеше да е по-лошо.

Нататък е почти по хоризонтал, трябва да стигнем Червената локва, няма вода, не разбрахме къде е.

         

           Всичко тук е черно вилнял е пожар,  на места все още пуши.По късно на Пробойница разбрахме, че е от преди 10 дни. Вървя напред и Румка вика, маркировката е наляво, а гледам да не изтърва разклона, гледам, а не виждам.

           Правилно от тук ще е по пилоните и марките надолу към дерето. Пожара е и нататък и на север към връх Калугерска кукла. Слизането надолу е доста стръмно на 2-3 прага, тераси стъпала леко на  североизток, но за 10 минути става, ако е на качване ще отидат към 20 мин. Долу наклона е малък и следва ново разклонение.

         9:25 е на ляво и на североизток със зимна и лятна маркировка по склона на върха е за х. Бялата вода и Вършец. Местността е известна с името Врелото /Дяволски проход/- изворната област на р. Пробойница. На дясно и почти на изток с лек наклон продължава нашата пътека.

          Пак сме в мъгла но успяваме да я следим. Доста си е обрасло и мочурливо, от каменна

пирамидка на дясно се отделя пътечка, предполагам за чешма и заслонче трябва да има, не ги видяхме и търсихме. Вероятно при слънце щяхме да спрем там, това сигурно е и началото на реката. Тя е малко поточе тук и е в дясно от нас.

       След малко навлизаме в гората, отначало е широколистна и по-стара не е толкова стръмно. Като се навлезе в иглолистната личи, че е засаждана слизането е по-стръмно, да се внимава при разклоненията, бързо и приятно е надолу, да не се налага да се връщаш, избягнах ме го.

        Тук мъглата почти изчезна остана по-горе, наклона намаля и гората стана смесена. Достигаме до нов праг, тераса, стъпало, никъде  не се вижда маркировка. На дясно не, на ляво и по брод през реката, останки от греди, ламарини - от тук ще е. Чели сме да се минава покрай разрушен заслон, вероятно е това, остатъци от марка.

        Задава се и човек насреща, ще попитаме. Така е този е пътя, надолу си личи добре, на

места пътеката сече завоите и извежда при хижата е отговора. Часът е 10:10. Следваме

пътя, гледахме за подсичанията не ги видяхме. Завой вляво и надолу, след 5 мин.

пресичаме отново реката по мост, серпентини, спускане, още един след 10 мин.

         Сега реката е в дясно, интересно малко водопадче в ляво от пътя. Още по-долу отново през реката по по-голям мост, сега тя е в ляво, става и по-широко спускането- плавно. След още 15 мин. сме срещу постройки и навеси, които са в ляво на реката и ливади, крави и коне виждаме, купи сено, ще излезе нещо.

         Показва се мост над реката, над него на север по-горе на тераса е х. Пробойница. Часът е почти 11 - тъкмо време за обяд. Посреща ни „звяр” ,голям сладур, но стресна каката, после станаха приятели. Стопанката, излезе покани ни, запознава ме се, някъде от вътре дойде и хижаря.

       Сядаме за почивка-обяд вътре, отвън е мокро влажно, разговаряме. Скоро е минала група на изток от 6-7 човека, карал някои до Лакатник, негови думи. След тях немец но с баща българин, с бяло магаре, за него бяхме чули. Сутринта на запад тръгнали и тези дето ги даваха по телевизията, мъжа и жената с коня /катъра/ и магарето, не сме ли ги срещали? Ами не сме. За пожара горе, пътеките нататък, приятно е, но път ни чака.

           До нови срещи с Иван. В 11.35 отново на път. Току що сме отново на пътя и насреща по ливадата, въпросните немци с коня и магарето, малко далече бяха само се поздравихме, не сме разговаряли, явно са пасли добитъка до сега, канеха се да тръгват. След малко се сетих, че трябваше да се спрем за една снимка за спомен, но нищо само напред, няма да се връщаме.

           Даваме само по пътя за с. Губислав, над върховете облаците се събират, святка се, гърми, бързаме, да стигнем по-напред и дано ни се размине дъжда. Спори ни крачката след почивката, а и няма нещо интересно толкова,че да се заплеснем, все пак си е красиво.

         На завоя точно преди да влезем в селото ни настигат двама велосипедисти, спират, разпознаваме някой и се запознаваме с Борката и спътника му. Часът е 12:10.

Снимки общо за спомен, пожелаваме си успех, те направо излитат, а ние „баба Мравка”. Доста път си е през самото село, при кметството от изток има чешма и  автобусна спирка с пейки почиваме, асфалта почна малко преди тях. Следва завой, после пътеката да сече следващия, това е в източния край на селото. Тука става и по асфалта, не е грешка.

      Другото следващото подсичане е важно, изтърве ли се ще е доста ходене по асфалт.

Пътеката се отбива в ляво и от север, както до сега е вървяно, асфалта прави голям завой, запад, юг и на изток обикаля. Слизането по пътеката и излизането и отново на асфалта, малко над Рибното стопанство, отнема към 30-40 минути.

      Почти веднага след това започват вили и къщи покрай реката докато достигне до Искър.

Времето се оправи изчисти се, напече и то осезателно, стана горещо и си остана такова до вечерта, някое облаче помагаше да се разхладим. Оглежда ме се за магазин - преди моста над Пробойница, при завоя на север по асфалта няма „хляб-манджа”.

      По въжения мост над Искър 14:20 е, задължително снимки, гарата, влакове като по поръчка, хващаш някои и си извън играта. 

Няма отказване, вода на чешмата и през линиите отсреща на шосето на североизток, през квартала, друг магазин, сушеница ни харесва, хляб няма.

По уличките и маркировката, има такава и не е проблем. Отново магазин без хляб, само на месо това е. Достигаме края на квартала, на юг осезателно се набира височина, че и пече, няма угода. През ливадите и лъките, нагоре на югоизток, някъде сечем асфалта, за малко по него. Автоспирка - разклон на запад, предполагам за мината и фабриката. Още едно последно сечене напряко и вече е само по асфалта. Качване е, но е леко почти по хоризонтал.

       Спускане към селото, 16 ч. спирката и чешмата пред него. От среща преди това знаем, че на Тръстеная има събор-курбан по случай деня на Св. Пантелеймон, няма много хора в селото. Спираме за почивка при чешмата и паметника в центъра, пак търся хляб, няма.

      През ниското и нагоре на югоизток, при последната къща кучета, големи и плашещи,

оправяме се, имам някакъв опит. Сама щерката не би се справила с тях, за тези които

ще го правят, да го имат в предвид, то животно може да те изненада навсякъде.

       Нататък пак по зимната и лятна маркировка гора, кория, ливади, изоставени и не чак

толкова овощни градини, лъки, полянки, пътечки и пътища, има и пейка на сянка, между дърветата. Чуват се гърмежи, а и музика, ама много глухо, явно събора е в разгара си.

     Вървя ама все по често спирам за почивка, поуморих се „излезе ми вътъка”. Срещаме

Две-три групички от по 10 човека и няколко по-малки, да сме побързали за курбана. Как се бърза бе хора от Петрохан сме тръгнали сутринта, че то много път, ама пеш ли?!

     Гледат ни сякаш сме от друга планета, ходели са ама чак толкова. Накъде-морето. Ясно.

Чували са и се сещат някои от тях, все пак побързайте и успех. Благодарим. С последни

сили като чак полягвам на 2 пъти под  дърветата на сянка.

    Благополучно след горичката малко преди 18 часа сме при хижата, свличам се на пейка срещу нея. След глътка въздух все пак успяваме да си купим от последната наливна и все още студена бира, картофките свършили, но скара има, направо мехлем, бавничко си пийваме

и замезваме, ама сякаш бързо свърши.

       Усетихме от празника, почетохме светията, да ни закриля. Заприказвах се с едно дядо, от край време правят курбан на този ден, а параклиса е разрушен още по турско. Насреща му е хижата от запад по пътя през плантацията от малини, личат руините, а и свещи все още горяха.

       Попитах за настаняване, имаме резервация, изчакахме малко, да се приберат домакините от малините. Настанихме се но не успяхме да се вредим от работниците за банята, успяхме да се поизмием от праха и да изперем, дрехите от деня.

        Слязохме после долу в столовата и кухнята за вечеря, боб-чорба от осветената в казана. Ще хапнем отвън на хладина. Разбрахме, че немеца с бялото магаре е тръгнал сутринта, насреща от плантацията се появи нещо такова, дали не бъркаме, магарето зад хижата. След малко Румен и Румяна се запознават, няма грешка той е. Сяда на нашата маса за вечеря. Приятна компания, разговори, информация, знае български, не ни „ заболяха ръцете”. Проблем имал с магарето, подробностите спестявам. Нахрани и напои животинчето, после се оттегли на палатка покрай него. Пожелахме си успех и си взехме довиждане.

       Най-накрая успяхме и хляб да си вземем, проблема с храната разрешен. Страхотна гледка към долното езеро от терасата на стаята на лунна светлина.

      Втори ден успешно и по план. Преход за деня с почивките за 11:30 часа, около 48 км.

      Разстоянието не сме го засичали нямахме уред, така го дават по книгите.

      Трудността за деня е от голямата денивелация, голямо слизане после качване.

Ден 1 - четвъртък - х.Ком-върха - х.Петрохан

                                                 Начало

         Пътуваме с влак, вечерта на 25.07.2012 г. за София през Пловдив. Без проблеми с места и да има голямо закъснение с влаковете. Определено много по-успешно пътуване от първото до Ком, на късмет.

                            Ден 1- четвъртък - х.Ком-върха - х.Петрохан

                                               Деня на четворките

         Сутринта на 26 в 6:04ч. сме в София, автобуси за Петрохан няма. Пак на влак за Видин. Тръгна на 7 и нещо до Бойчиновци и от там до Берковица. В 11:14 сме зад гарата след снимка на перона. Такси до хижата.

         Това всичко вече ни е познато от предишното ходене и е планирано, уговорено.

Малко преди 12, на 11:54 на обяд сме на х.Ком-нова. Пак снимка. Хижарят е познат.

Обяд отвън на пейките, има посетители, времето хубаво. Снимат ни.

            Хижата е разположена на тераса, праг, равно място, по северния склон на връх Среден Ком, в югоизточния край на обширна поляна, има други постройки. Печат от хижата. Готови за старт. Тук пече, ама нагоре се стеле и спуска мъгла.

           Водичка от чешмата и в 12:24 на път, към х. Ком-стара, познато. Може по пътя.

По пътеката на юг след чешмата и информационното табло набира се височина. Сечище само до хижата, но се върви, качването е леко, прескачаме някои клони. От хижата черния коларски път за прохода Петрохан тръгва на запад със завой на изток, преодолява височината, а пътеката сече направо тази серпентина.

          За да се стигне до старата хижа трябват 10-15 мин. Вземаме го за 7-8. От нея нататък пътеката я знаем  да е на юг, леко на изток и нагоре след чешмата и барбекюто, ама не е така. Промяната я забелязахме от север на хижата и на запад, като описва дъга  над нея по склона, разделя се от тази за Белоградчик продължавайки на югоизток с набиране на височина, малко по-обрасло и с паднали дървета.

          Мъглата ни е обгърнала. Вижда се на 20-30 метра, на талази и ръми. Като за начало добре, ще върви по вода. Пътеката е през гората, вероятно е променена да се избегнат едни мочурливи места или заради вододайната зона на хижата. На места има паднали дървета но се върви спокойно. След десетина минути пънчета за сядане - с надпис „аз, кака, батко, мама, татко, дядо, баба”. По нагоре пак има пънчета но този път са без надпис. Още толкова и сме над горския пояс.

  

          Разклон отделя се зимната в дясно през клека. Ние по лятната нищо се не види тунел, трябва да сме над сипея, лавинния улей, който е вляво под нас. Малко преди да се прехвърли билото има маса с пейки, кратка почивка за въздух, до тук с две, три такива почивки. Крачим бодро, настроението чудесно, най-сетне сме по пътеката.

           Превала, кръстовището. На запад към върха по пътя южно под билото, зимната е в дясно от север, мяркаме по някой пилон. За 35 минути стигаме до превала в 13ч. Още 15-20 под Среден Ком и сме в ниското под Големия. Чуваме говор -  „ехо”има отговор.

Първа среща. Група от 5-6 момичета, момчета от Гинци на излет, снимка на склона.

   След малко сме горе. Бус с боровинкаджии, има кой да запечата момента, пред дядо Вазов - 13:50 ч. При пирамидата, до флага. Само фанфари липсват, но вятъра си свири, доволно. Щрак, че тук, така, че там, айде и тука.

          Камъчета докато не сме забравили, духа, ръми, мъгла. В последния момент преди да поемем вече по пътеката, забелязваме хора в изкопа югоизточно. Хижарят ни уведоми, че съпругата му е към върха с група жени и деца. Виждаме ги в мъглата, сгушени на завет за закуска почивка. Поздрав.  

         14:04 на път. За половин час, обратно до разклона. От мъглата изплуват коне, локва в ниското. Подсичаме, заобикаляме Малък Ком от юг, това е непознато. Тук по внимателно, получава се. Пътеката се следи добре докато се излезе източно под върха. Там за последно кол от зимната. Малко по трудно при слизането на североизток към пътя. В мъглата трябва да се внимава, при хубаво време няма да е проблем. Доста пътечки и пътчета, пирамидки, марки, табун коне, но хванахме верния. Часът е 15:15, добре се справихме. Закръглям часа но когато и да погледна все има 4.

        Като се излезе на пътя, черен е но става за кола ако не я жалиш, има табела за Петрохан. Тя е отсреща на север вляво, като се тръгне за прохода. След малко пак от нея срана личат разрушени постройки, останки от зидове. Младежта повежда по познатото. При описанието на маршрута дават Клисурски говедарник и Голям мочур, по нататък има такова място при водосток на пътя. По него доста малини и от мъглата и ръмежа измити от праха похапвам доволно. Оставам назад и някъде бързам да догоня.

        Правят ми забележка че убивам темпото, как да устоиш. Сега поне е хладно и се върви. При слънце ще е тежичко. Така беше предния път и гледки открито, сега нищо не виждаш. Върви се по открито почти по хоризонтал, като се следва релефа южно от билото. Наближаваме ли гората, къде е кулата на Зелена глава, някакъв ориентир е?

       След 20 минути чешма. По подсичащата пътека от север на гористия връх, а не по пътя от юг. В гората пак малини, поделяме си ги със стадо сърни с малки, не успяваме да ги

щракнем. Тихичко със знаци действаме, но пак ни усетиха, красиви животни.

       Излизаме на поляната седлото от изток, следва плавно качване и заобикаляне от

юг на върха. Точно от там се излиза на асфалта, нямаме работа нагоре по него. Поляната зад нас долу дали не е „Щавена”, предположение. По асфалта надолу към прохода, на места пътеката сече серпентините на пътя.

       В 16:40 при паметника, дали да не направим следобедна закуска, само снимки и на изток. Натам не сме ходили, ведомствени вили, хижи, поддържани и изоставени. Паметник от онова време Димитров, Коларов и стои да не повярва човек. 

Следва хубава чешма, кратка почивка. От там има пряка пътека за хижата.

             Ние по асфалта, че взе да става кално, ръми си набива, влага, мъгла, гадничко.

След чешмата на дясно и завой наляво ,все си е качване, още един и втори през

борова иглолистна гора създадена  засаждана не е естествена, личат редовете.

Поне за утре да се оправи. Още половин час и в 17:25 сме на хижата до тук за днес.

       Има посетители семейство с дете на 5-6 години, отпред на площадката, сядаме до тях.

По скоро се пльосваме и дишаме с изплезени езици, приличаме си с песовете под нас.

        След вземане на въздух, търся хижаря и съпругата му, да се настаним. Срещаме се почти на вратата, запознаваме се. От къде за къде, приказката върви. Настаняваме се, баня. В столовата за вечеря, преди това малка тренировка по тенис на маса горе с хижаря.

Приказката върви, за ракийката по нашия и тукашния край, за виното, теми доста

разисквахме, засегнахме и прехода, ще успеем ли да стигнем, твърдо да до морето сме.

        Аператив, вечеря, че и два мача после по телевизията, някой издържа до края, други

си легнаха, безсъние и годинките си казват думата. По време на вечерята и анимация на лаптоп гледах „Маша и мечокът”, сприятелихме се с детето.

     Дрехите от първия ден изпрани отвън, но от мъглата не съхнат, малко опръхнали само на сутринта.

             Равносметка за деня преход от около 20 км. за към 5 часа. Добро начало.

             Сметките за нощувката и вечерята оправени, преди да си легнем.

ПРЕДГОВОР ИЛИ ПРЕДИСТОРИЯТА

      Предполагам сте прочели разказа на щерката и видели снимките от похода.

      

      Ще се опитам да разкажа доста подробно за него, почти стъпка по стъпка.

      Наблягам на описанието и сравнявам с действителността. Преминаването по маршрута - 

беше един вид проверка на това „добре ли съм си научил урока и написал домашното”.

       Оценката предоставям на тези които четат, но и ходят по К-Е.

                                   ПРЕДГОВОР ИЛИ ПРЕДИСТОРИЯТА

               От къде тръгна всичко?

           Както всичко друго и тази работа стана случайно - планирайки отпуската си за 2006г. 

          През есента на 2005г. от колеги разбрах, че може да се вземе карта за почивка на х. Ком.

          С колега, който като мен има дъщеря и син, решихме да заведем семействата през лятото. Проведохме организация, за да се осъществи идеята, трудничко, но се получи.

          Пътуване, почивка, изкарахме запомнящо се лято през 2006 г. - от 13 до 19 август, върха изкачваме на 16, а до Петрохан на 17 по пътя. Ама си взех и беля на главата.

         Щерката обаче тук във фоайето на х. Ком видя за съществуването на маршрута.

Още тогава и веднага и легна на сърцето, да го направи, ако може семейно.

        Налях масло в огъня и аз с моя си акъл, че това ми е било мечта, на нейните години.

Заразказвах как сме го мислили тогава с брата, единия с палатката, раницата на другия,

брезентови да се сменяме като се уморим, ползване на хижи, пътеводителя бе излязъл.

        Друга информация имаше малко, но с ровене тук-там излизаше по нещо.

 Отвори се разговор, как съм се запалил по планините, как съм научил за маршрута?

        За него знаех от първите ми стъпки в планината, ако не преди това,  като ученик.

Ще да е било някъде в 4-5 клас - на първото екскурзионно летуване по Средна гора.

       С книгата за Стара планина-пътеводителя, си закупих веднага след като излезе 1975 г.

Още от тогава се навивах, но така и си остана, не се получи. След 8 клас малък съм бил,  родителите  ми не дават и с по-малък брат. Преди казармата и след нея, вече по-подготвени, но не стана и си остана за някога в бъдеще. Сега май му дойде времето.

    Подготовката

        Опит по планините не много голям и повечето летен. Постепенно стана още повече - по-малко да е сладко. Със семейството още от 3-4 годишни като станаха и  поехме по пътеките, ден, два, седмица. Първо бе Средна гора с Богдан, Стара планина, Рила, Пирин.

          На годината поне веднъж, се ходеше до някъде, само Родопите не успяха да видят.

 Вече и това е сторено. По Осогово, Беласица, Славянка и по на запад от Ком, остана.

 

         През 2007 г., се започна с подготовката. Първо пътеводителя за кой ли път? Практика.  По усилена, подготовка подстъпи от север, главно от юг. Физическата - ходене повече, малко бягане, въртене педали с велосипеда. Четене и обхождане по участъци, за всеки поход си има и разказ, това е отделна тема.

          Преди да се решим да го направим похода, къде сме ходили по маршрута, за кратко и инцидентно по-скоро? Имаме две ходения от север Габрово и от юг Карлово.

           Разкази за походите, хронологично във времето съм си водил бележки и си има.

Споменавам  само тези които касаят маршрута или са свързани с него. Другите походи и ходения по планините не са пряко касаещи, но помагат с нещо.

            От 12 до 21.07.1999 г. на Соколски манастир, с качване и слизане пеш до Шипка.

Семейно с жената и децата. Бойно кръщене на сина на 4 г.и 6 м. успешно взето.

Следващото по Стара планина е пак през юли но 2003г., Карлово-Ботев-Калофер.

Най-гъстата мъгла преживяна до сега, не виждаш пред носа си. На Беклемето тази година на 100-те почти, но по се виждаше.

             През 2008 на 01.08 по „Кончето” за ден. Маршрут-Клисура-Вежен-Пъпа-Конче-Братанци-Булваня-Антонски превал-селото. Това със щерката, а със сина през 2009 на 18.08 от Шипка до Бузлуджа по пътеката.

             През това време събирах информация и я разучавах маршрутите и подстъпите към тях.

Варианти за обхождане с 1, 2 и 3 дневни преходи. Намислих  да се запозная с целия маршрут, обхождайки го на участъци, чак тогава да е изцяло от край до край.

           Първото целенасочено ходене започна през есента на 2010г. до х. Буковец -  на 03.11.

На 15.11. от Кръстец до Предела, целта бе да стигна до х. Буковец, но прекратих по  семейни причини. Тръгване в 7ч. от Кръстец в 10:30 Предела, скоростно и прибиране пак такова. От тренирах и това бързо отиване към Балкана и връщане .

           На 21.12.2010 г. си закупих и 7-те карти, общата я имахме от х.Ком. Описанието от гърба им, си го преписах на тетрадка. С тези описанията по целия  маршрут, които успях да изровя са събрани на 5 тетрадки малък формат от 20 до 40 л.

           През 2011 продължих с походите. На 02.05. от сп. Дропла,през селата Вишна, Планиница, Рупча от там на билото до малко над Люляковския манастир. Обратно покрай него и в селото прибиране. Връзвам целия участък, на 30.06 като тръгвам този път от Ришки проход на изток, но по северната пътека до манастира.

            Следващото е на 02.08.от Кръстец на запад до Българка, пак трябваше да прекратя.

Довърших го на 08.08.от Кръстец до Бузлуджа, със слизане по пътеката до гр.Шипка.

           Идваме на 2012 г. Отвори се Възможноста  най-сетне поне двамата с щерката да го осъществим това желание. При мен време за това се намира по-лесно, а на нея сега и се отдаде тази възможност. Решението бе взето, трябва да е сега и то без отказване при никакви обстоятелства, друга възможност едва ли ще имаме в скоро време.

           Планове по дни за преходите са нейно дело, съобразихме дали са възможни. След консултации по между ни, плана се прие и то за възможно най-кратко преминаване.

Това, че ще ми се изцедят силичките си го знаех, познавам си и „стоката”.

            На 30.04. от с.Дъскотна на изток за половин ден до с.Добра поляна. До тук това е осъществено само от мен, имах тази възможност да го направя.

           На07.05 вече с щерката от кантон Табелите на запад  през Агликина поляна, х.Чумерна и върха до х.Буковец с нощувка на палатка, но гръмотевична  буря и силен дъжд ни принудиха да влезем в хижата и осуетиха продължаването на другия ден към Предела.

           Това стана възможно в обратна посока от Предела до х. Буковец на 28.06. със слизане в Твърдица отново като  през м. май слязохме пеш, пътя ми бе вече познат.

          Темпото се увеличава на 07.07. от кантон Табелите на изток към Вратник, изворите на р.Камчия, Делирадева бука, Околчеста поляна, под вр.Разбойна, гр. Котел, прибиране.

          За последно оставихме най-близкото от Ришки проход на запад за 2 дни на 14 и 15.07. Трудности още с тръгването, борба за места в буса, трудно но стана. Отначало добре, това да е. Към Вълчата скала и след нея яко проправяне на пътечка. Кошмара бе при Малкото/късо/ Сухо дере, тези 500-600 м. ни се разказа играта отне ни 3 ч. време да разберем накъде и как да ги минем, а колко още е до Върбишки проход не знаем.

         Решаваме до тук с проучването, май по-рано трябваше да се насочим на тук. Връщаме се обратно, как ще го минем ще решаваме на момента като стигнем до местото. Поне ни стана пределно ясно, че ще е много, много трудно. Както се казва всяко зло за добро.

         Този неуспех вероятно и ни помогна, да преодолеем другите трудности по пътеката.

Очаквахме да има и от лошото по-лошо.

         Тетрадка с 16 листа малък формат, кратко описание с маршрут и проблемите + местата с вода, на предната страница, на гърба са ми записките от реалното ни минаване.

        В крайна сметка ще се повторя до началото на прехода, поне на единия познати:

• От Шипка на изток, до Котел всичко  обходено, по отделно  някъде и от двамата; 
• От Байряка преди Ришки проход до Добра поляна отново,прясно обходено;
• При Ришки проход до заслона на Хазим горския, ходено по северната дъга, „S”;
• После до Емона ми е непознато;
• На запад от Шипка. Участъците Жълтец-Ботев, преди доста време;
• Каменна порта, Вежен-Кончето, Попови гробове /Антонски превал/, пак по-рано;
• Ком до Петрохан, без по Малък Ком, вдъхновило ни.
• Последното ходене бе от Ришки на запад, да стигнем до Върбишки, ако стане и Котел. Уви стигнахме само до под Байряка, че ще имаме проблеми ни бе ясно.

          Раниците моята на годините на щерката и още може да се ползва. На нея хубава

нова, издържаха и двете със закърпване, но нейната е само за спомен от похода.

         Слага ме, теглим,  вадим пренареждаме пак теглим,  преценяваме кое ще ни трябва.

 Отхвърлихме варианта да носим палатка, реално ще ни потрябва след Дъскотна.

       За това какво носехме в раниците, ще споделя по късно. Като килограми моята 14,650,

На Руми - 9.400, при мен + торбичка с храната за през деня, която бе в ръката ми през цялото време на похода, тежеста и варираше, в началото на деня около 4 кг.

      За нощувките и храната разчитахме на хижите, с предварителна заявка по дни.

       Ориентирането е със собствени сили,  когато можеш да попиташ някого добре, без компас и GPS, само по маркировката и описанията които имахме. За медицинските въпроси, подготовка и консултации, съпругата имаше думата. За проблемните участъци, се бяхме информирали и как да се справим.

        За помощта на съпругата и сина, само мога да съм благодарен. Помагаха с каквото могат за ориентирането и след нарушения график за нощувките. Защо не се включиха и те? Така се получи, ангажименти.

       За евентуална наложаща подкрепа за нещо по спешност, разчитах на брат си да се отзове по всяко време и място където преценя, че е  необходимо. Не се наложи. Необходимо е обаче човек тръгващ по пътеката да си осигури такава подкрепа.

 

Планинска застраховка също си е задължителна, не струва много дори за месец.